Матю Райли - Храмът на инките

„Хеклер & Кох“, ГЕРМАНИЯ

— 50V 3,5MV: 920 CPU: 1,25 gHz

Трябваха му само наносекунди, за да си спомни теорията за електромагнитните импулси: ЕМИ неутрализираха всички устройства с микропроцесори — компютри, радиопредаватели, телевизори.

А също, разбра Шрьодер, и автомати G–11, тъй като те бяха единствените оръжия на света с микропроцесор.

Нацистите не искаха хората им да настройват генератора на прекалено високи честоти, защото електромагнитните импулси щяха да направят автоматите им безполезни.

Той се усмихна.

И после — в същия момент, в който Ван Люън гледаше към дулата на нацистките оръжия от борда на моторницата — Карл Шрьодер включи импулсния генератор и завъртя копчето на 1,3 гигахерца.

Щрак. Щрак. Щрак.

Когато трите насочени към него автомата глухо изщракаха, примиреното изражение на Ван Люън се замени с пълно удивление.

Немците изглеждаха още по-смаяни. Просто не можеха да разберат какво става.

Американският командос не губи нито секунда.

Той вдигна пушката си с едната ръка, а „Зиг-Зауъра“ — с другата. И натисна спусъците им.

От дулата на двете оръжия изригна огън.

Тримата нацисти бяха улучени едновременно. От главите им бликнаха струи кръв и те се строполиха на палубата зад перилата.

Куршумите разцепиха самия парапет, рикошираха във всички посоки. Един от тях преряза въжето, с което бе прикрепена моторницата.

Тя светкавично се отдалечи от големия катамаран. Нацистите на командния кораб можеха само да държат в ръцете си безполезните G–11 и гневно да гледат смаляващия се зад тях Ван Люън.

От другата страна на реката Дъги Кенеди седеше на въртящия се стол в предната кула на патрулния катер и сееше смърт с двуцевната двадесетмилиметрова картечница.

Той превърна съда, който се носеше отляво, в швейцарско сирене.

После се прицели в един от понтоните пред него, натисна спусъка и проби резервоарите му. Огромно огнено кълбо погълна целия кораб заедно с кацналия на площадката му хеликоптер.

— Точно така! На ви, нацистки копелета!

На три метра зад него Рейс стоеше зад руля и управляваше катера, като в същото време се оглеждаше.

Третият и последен „Москито“ прелетя ниско над тях и страничната му картечница ги обсипа с куршуми. Рейс светкавично се наведе. Дъги завъртя кулата и изстреля оглушителен откос, ала хеликоптерът рязко зави настрани.

В този момент обаче Уилям видя друг патрулен катер.

По перилата му не стояха нацисти, от картечната му кула не бълваше огън.

Просто безшумно се плъзгаше на около триста метра зад техния кораб.

Внезапно от квадратното устройство, което висеше от едната му страна, блъвна дим и нещо дълго и бяло се стрелна във водата.

— Наистина ли е това, което си мисля? — каза Рейс в същия миг, в който зад тях се появи и друг „Риджид Рейдър“ — между техния катер и онзи, който току-що беше изстрелял странното тяло. На палубата му стояха четирима нацисти и стреляха по Рейс и Дъги с пистолети „Берета“.

Изведнъж — толкова ненадейно, че Рейс подскочи — „Риджид Рейдърът“ избухна.

Без предупреждение.

Без видима причина.

Дългият алуминиев десантен катер се издигна във въздуха сред гейзер от дим, вода и разкъсан метал.

Без видима причина, помисли си Рейс. Освен онова, което бе изстрелял другият патрулен кораб.

Двамата с Дъги едновременно разбраха.

— Торпеда… — ахнаха те и се спогледаха.

Отстрани на нацисткия кораб отново се появи валмо дим. Дългото бяло торпедо полетя с невероятна скорост във водата и се насочи право към тях.

— Божичко — възкликна Кенеди.

Рейс натисна напред дросела.

Торпедото се носеше по реката.

Уилям зави наляво към останалата част от армадата — с надеждата, че ще успее да се скрие зад някой от корабите.

Ала напразно.

Най-близките съдове бяха двата хеликоптерни понтона. Единият, който теглеше хидроплана, бе надясно от тях, а другият — напред и наляво.

Палубите им бяха пусти, а широките им хеликоптерни площадки — голи.

Рейс още по-силно натисна дросела.

Катерът се стрелна напред, подскочи върху гребена на голяма вълна и тежко се стовари във водата.

Торпедото бързо се приближаваше.

— Професоре! — извика Дъги. — Имате десетина секунди да направите нещо!

Десет секунди, помисли си Рейс.

Мамка му.

Той видя понтона вляво от тях и се насочи към него.

Осем секунди.

Катерът се носеше по речната повърхност на тридесетина метра от големия понтон.

Очите на Рейс бяха приковани в него. Корабът представляваше просто широка и плоска хеликоптерна площадка, метър над водната повърхност, с малка стъклена рулева рубка на носа.