Матю Райли - Храмът на инките

Той свали бейзболната си шапка и я захапа със зъби.

Първият нацист се появи в кабината, вдигна беретата си и натисна спусъка.

Уилям се хвърли настрани, стисна въжето на котвата и без да се замисля, се затъркаля към носа на катера.

По стоманената палуба се посипа град от куршуми, ала той остана невредим.

В момента, в който и четиримата нацисти бяха в кабината, Уилям Рейс скочи в реката.

Падна по гръб сред гейзер от пръски и бясно се плъзна по повърхността с невероятна скорост, като отчаяно, стискаше въжето на котвата. От време на време вълните изхвърляха във въздуха тялото му и го блъскаха в борда на катера.

Положението му беше ужасно, ала знаеше, че ако не стори още нещо, ще стане много по-лошо.

Чуваше тежките стъпки на нацистите по предната палуба над себе си. Ако го видеха да виси от носа, с него бе свършено. Щяха веднага да го застрелят.

„Направи го, Уил!

Добре — помисли си той. — Ще го направя.“

Рейс стисна клепачи и напрегна всичките си мускули.

После се остави да потъне под водата, под порещия вълните нос на катера!

Първо потънаха краката му.

После кръстът, коремът и гърдите.

Той дълбоко си пое дъх и потопи главата си.

Светът потъна в зловеща тишина.

Нямаше го ревът на бордовите двигатели, грохотът на хеликоптери, тракането на автомати. Само постоянното вибриране на корабните двигатели.

Сивият корпус на катера изпълваше полезрението му. Покрай лицето му бясно прелитаха точици бог знае какво и изчезваха в зеления мрак зад краката му.

Рейс бавно и решително се плъзна по въжето към задния край на кораба, като не изпускаше шапката от зъбите си!

Беше изминал около една трета от пътя, когато от тъмната бездна се появи първият кайман.

Влечугото заплува успоредно с катера, раззина уста и се опита да захапе маратонките му.

Уилям сви крака към гърдите си. Челюстите на гигантския кайман се затвориха, без да го засегнат, и неспособно да поддържа безумната скорост на патрулния кораб, чудовището потъна в зелените глъбини.

Рейс отчаяно се нуждаеше от въздух. Дробовете му горяха. Повръщаше му се.

Той бързо се спусна по въжето и накрая откри каквото търсеше.

Водолазната камера.

Да!

Уилям удари с юмрук и отвори вътрешния й капак. После изплува на повърхността.

Главата му се показа над водата — в долната кабина на катера!

Рейс бързо пусна бейзболната шапка от зъбите си и си пое колкото може повече въздух.

После се изкатери в камерата и се просна на пода — задъхан и измъчен, но щастлив, че е жив.

Дъги Кенеди тичаше по откритата хеликоптерна площадка на последния понтон и по палубата зад него оставаше диря от рикоширали куршуми.

Веднага щом беше видял Рейс да потъва под носа на катера, той бе открил огън по четиримата нацисти в кабината. И сега те го обстрелваха, докато се опитваше да се добере до хидроплана.

Стигна до задния край на кораба, бързо развърза въжето на самолета.

После скочи върху носа му и отвори малкия люк. Хвърли се вътре с главата напред, седна зад шурвала, натисна ключа за запалването. Двата монтирани на крилете двигателя изреваха. Перките отначало се завъртяха бавно, след това се превърнаха в мъгляви кръгове.

Докато хидропланът се откъсваше от понтона, куршумите на нацистите тракаха по корпуса му.

В отговор Дъги обърна самолета така, че да сочи към палубата на катера, който неотдавна бе напуснал.

Натисна спусъка на шурвала.

От страничната картечница изригна оглушителен откос.

Улучени в гърдите, трима от немците незабавно се строполиха.

Четвъртият също падна, но по свое желание — за да се прикрие от картечния огън.

— Господи, как обичам тия двайсетмилиметрови пушкала — каза Дъги.

Рейс стоеше точно зад малката метална врата, която водеше към рулевата рубка, когато чу изстрелите на Дъги.

Щом грохотът на картечницата утихна, той надникна навън и видя, че е останал жив само един от четиримата нацисти — той лежеше на палубата и презареждаше беретата си.

Това бе неговият шанс.

Рейс си пое дъх, рязко отвори вратата, насочи пистолета си към изненадания немец и натисна спусъка.

Щрак!

В пълнителя не бяха останали повече патрони!

Той хвърли „Зиг-Зауъра“ и направи единственото, което му хрумна.

Втурна се напред и се хвърли върху нациста.

Двамата се плъзнаха по палубата.

После бързо скочиха на крака. Войникът замахна към Рейс, който се приведе и юмрукът на немеца профуча над главата му.