Матю Райли - Храмът на инките

Рене се скри зад ъгъла и немците се втурнаха към нея.

Рейс можеше само ужасено да гледа, докато тя заотстъпва заднишком към носа, без да престава да обсипва с куршуми нацистите, за да ги задържи на кърмата.

И тогава Уилям го видя.

Самотен нацистки командос. Бавно напредваше към Рене по широкия покрив на командния кораб!

Мъжът държеше високо автомата си и решително крачеше към носа на катамарана.

Тя нямаше как да го забележи. Нямаше как да разбере за присъствието му.

— Мамка му — изруга Рейс и се озърна наоколо.

Погледът му попадна върху хидроплана на Дъги, който бързо се плъзгаше по вълните между катера и командния кораб.

Уилям мигновено видя възможността и без да се замисля, се хвърли през разбитото предно стъкло на кабината, после се покатери върху покрива й.

Точно когато самолетът минаваше покрай катера, Рейс скочи върху крилото му и се затича!

Беше поразителна гледка. Хидропланът, носещ се между нацисткия катамаран и патрулния кораб, и дребничката фигура на Уилям Рейс — по мокри дънки, тениска и с вечната си бейзболна шапка на глава — който тичаше с наведено напред тяло по петнадесетметровите му криле.

Рейс видя командния кораб пред себе си, видя Рене при носа, видя самотния нацист на покрива.

После хидропланът се изравни с катамарана, Рейс стигна до края на лявото крило, скочи…

… полетя във въздуха…

… и се приземи като котка на два крака върху покрива на командния кораб — точно до немеца, който се приближаваше към Рене!

Без да губи нито миг, Уилям се хвърли отгоре му, блъсна го и двамата изхвърчаха от покрива.

Паднаха се един върху друг на предната палуба недалеч от Рене. Дезориентиран, Рейс се претърколи настрани и ужасено вдигна поглед. Немецът вече бе на крака.

В този момент зърна лицето му, несъмнено едно от най-грозните, които някога беше виждал — продълговато, криво, цялото осеяно с белези от шарка. И излъчващо дива ярост.

Ала това продължи само миг, защото грозното лице в полезрението му се замени с приклад на калашник, който се носеше надолу към него и после… Светът потъна в мрак.

Рене съзря как главата на Рейс рязко отскача назад от удара. Тялото му тежко се стовари на палубата.

Изправеният над него грозен нацист рязко вдигна очи и я погледна.

После вдигна автомата си и се усмихна.

Хидропланът се стрелна пред командния кораб.

Дъги натискаше дросела и се опитваше да издигне малкия самолет във въздуха, когато някъде отляво внезапно се разнесе грохот и хидропланът рязко се наклони. Кенеди видя, че на мястото на левия стабилизатор сега няма нищо.

След по-малко от секунда от двете му страни се появиха два нацистки „Риджид Рейдъра“ и пресякоха пътя му, като го обсипваха с автоматичен огън.

Дъги се наведе. По предното стъкло полазиха паяжини.

Той забеляза, че нацистът отдясно вдига на рамото си ракетохвъргачка М–72А2 и се прицелва в хидроплана!

— Божичко… — ахна младият командос.

Немецът стреля.

От дулото на оръжието му блъвна дим и точно в този момент Дъги рязко дръпна щурвала наляво.

Хидропланът бясно зави и върхът на останалото му без стабилизатор крило заора във водата, вдигайки гейзери от пръски!

В резултат ракетата се стрелна на сантиметри под повдигнатото нагоре дясно крило и избухна в дърветата на брега.

Малкият самолет на Кенеди продължи да се носи по корем във водата.

Тогава ненадейно, сякаш от нищото, се появи последният хеликоптер и обсипа реката с град от куршуми.

— По дяволите! — извика Дъги и пак се сниши под таблото. — Нима може да стане по-лошо от това?

В този момент чу зловещ, но много познат звук.

Бам!

Той се обърна назад.

Видя как един от двата оцелели нацистки патрулни катери изстрелва торпедо към него.

Торпедото се понесе по водната повърхност.

Дъги натисна дросела напред.

Катерите летяха от двете му страни и го притискаха.

— Мамка му — изруга Кенеди.

Торпедото го настигаше.

Той още повече увеличи скоростта.

Малкият хидроплан цепеше вълните, заобиколен от четири страни: отляво и отдясно бяха „Риджид Рейдърите“, патрулният катер го следваше на сто метра зад него, а черният „Москито“ го обстрелваше отгоре.

Дъги отчаяно се огледа. Докато двигателите на неговия самолет изнемогнаха, двата „Риджид Рейдъра“ се движеха с лекота и нацистите сякаш изпитваха перверзно удоволствие да наблюдават как се мъчи.

Не се смейте предварително, фашистки копелета — каза Кенеди. — Още не е свършило.