Матю Райли - Храмът на инките

Шест секунди.

Уилям рязко завъртя руля и катерът зави право към понтона.

Пет секунди.

Торпедото ги настигаше.

Четири секунди.

— Какво правите?! — извика Дъги.

Три.

Рейс натисна дросела докрай.

Две.

Катерът летеше към десния борд на понтона.

Внезапно се блъснаха във висока вълна и се издигнаха високо във въздуха.

Витлата продължаваха да ги тласкат и корпусът на катера с оглушителен трясък се стовари върху празната хеликоптерна площадка!

Ала продължиха да се движат — с пронизително металическо скърцане патрулният кораб се плъзна напред, прелетя над площадката и падна в реката от другата страна на понтона. Витлата му отново зацепиха водата. Катерът се отдалечи точно в момента, в който торпедото стигна до нещастния понтон и го взриви.

Стените му едновременно се пръснаха. Във въздуха изригнаха парчета стомана, цели части от корпуса, хиляди късчета стъкла.

— Страхотен полет! — извика от картечната кула Дъги.

Рейс задъхано погледна назад, докато по покрива на кабината му се сипеха останки от понтона.

— Леле — каза той.

Рене Бекер се вмъкна през една от страничните врати на командния кораб и предпазливо пристъпи в тесен, ярко осветен коридор.

Вратата пред нея се отвори и тя светкавично се скри в малка ниша. Покрай нея минаха двама мъже с пистолети в ръце.

— Те използват собствения ни импулсен генератор срещу нас! — каза единият от тях. Нацистите не я забелязаха.

Рене продължи напред. Вътрешността на катамарана беше разкошна — бели стени с ламперия от тъмно дърво и дебел син килим.

Ала това не я интересуваше.

Тя търсеше нещо друго.

Идолът.

След като се беше плъзнал по хеликоптерната площадка на понтона, катерът на Рейс и Дъги отново се носеше по речната повърхност. Кенеди обстрелваше с картечницата последния „Москито“, който яростно ревеше над тях.

Но хеликоптерът бе прекалено бърз, прекалено маневрен. Той избягваше огъня, докато накрая патроните на двадесетмилиметровата картечница свършиха и тя защрака насухо.

— Мамка му — намръщи се Дъги.

Младият командос светкавично се измъкна от кулата, грабна автомата си и влезе в кабината при Рейс.

Трябва да свалим хеликоптера — каза той. — Иначе няма как да победим тия копелета.

— Какво предлагаш?

Дъги кимна към последния понтон, който плаваше на петдесетина метра от дясната им страна, теглейки след себе си хидроплана.

— Да ги атакуваме по въздух.

След секунди патрулният катер се плъзна до широкия плосък хеликоптерен понтон.

За миг бордовете на двата кораба се долепиха и Дъги скочи върху площадката на понтона.

— Хайде, професоре! — извика той. — Ваш ред е!

Рейс кимна и пусна руля. В този момент целият катер се разтърси под силата на зашеметяващ удар.

Уилям падна на палубата. Видя един от двата останали немски патрулни катери отново да се блъска в левия борд на неговия кораб.

На хеликоптерната площадка Дъги вдигна откраднатия от немците G–11 и натисна спусъка — ала кой знае защо, оръжието не реагира.

— По дяволите! Мамка му! — извика командосът, докато пред очите му Рейс и другият катер се отдалечаваха от понтона.

Рейс беше в ада.

Нацистите от другия кораб обстрелваха кабината му с пистолети. Предното стъкло се пръсна и по него се посипаха парчета стъкло.

Внезапно усети нов удар — вторият катер се бе блъснал в левия парапет на кораба му.

На кърмата на другия съд четирима нацисти бяха стиснали беретите си, готови да се прехвърлят при него.

Уилям погледна в обратна посока. Хеликоптерният понтон вече беше поне на десет метра. Прекалено далеч.

Сега бе сам.

Той извади „Зиг-Зауъра“ си.

„Какви възможности имаш, Уил?

Не са много.“

Първият нацист скочи на неговия катер.

Рейс мигновено се хвърли през разбитото предно стъкло на кабината върху издигнатата предна палуба. Немецът откри огън с пистолета си и куршумите се забиха в рамката на прозореца, само на сантиметри над главата на Уилям.

Той запълзя по палубата. Поне засега бе в безопасност. Зад него стъпките на другите нацисти затрополиха по кърмата.

Мамка му.

Рейс се озърна и видя главите на четиримата командоси, които бързо се приближаваха. Той инстинктивно се претърколи, нещо остро се заби в гърба му.

Котвата на катера.

Немците продължаваха да го настигат.

„Направи нещо!

Добре…“

Рейс насочи пистолета си към въжето на котвата и стреля.

Куршумът преряза въжето, стоманената тежест се стовари върху палубата.