Матю Райли - Храмът на инките

— Разделете се! Разделете се! — извика Ван Люън.

Рейс се понесе успоредно с Дъги Кенеди.

Ван Люън, Рене и Шрьодер полетяха в другата посока и изчезнаха зад речната армада.

Уилям и Дъги се вмъкнаха между нацистките кораби, като се привеждаха и лъкатушеха. Един от хеликоптерите описа кръг във въздуха и се насочи към тях с глухо тракащи картечници.

Рейс рязко зави наляво и се озова между два от хеликоптерните понтони. Куршумите рикошираха от бордовете им.

От другата страна се появи джетът на Дъги — но под хеликоптера и успоредно с един от бързоходните нацистки катери.

— Бързо, професоре! — извика Кенеди, докато вадеше „Зиг-Зауъра“ с окървавената си лява ръка. — Прикривайте ме! Ще се кача на борда на катера!

— Ами командният кораб? — попита по микрофона Уилям. — Ами планът?

— Планът пропадна, още щом излязохме от дърветата! Хайде!

— Добре!

Рейс бързо извади собствения си пистолет и откри огън по двамата нацисти на кърмата на катера.

Докато те се прикриваха, Дъги приближи джета си до кораба и скочи върху предната му палуба.

Пред смаяния поглед на Уилям младият командос се покатери върху покрива, затича се, скочи на кърмата и застреля немците със „Зиг-Зауъра“ си.

— Професоре! Елате! Имам нужда от вас! — Кенеди посочи към картечната кула.

Рейс се подчини.

Дъги грабна автомата на един от убитите нацисти и застана зад руля, като стреляше към кръжащия във въздуха хеликоптер и продължаваше да поддържа бясна скорост.

Отчаяно опитвайки се да овладее джета, разтърсван, от вълните на големия съд, Уилям се приближи до патрулния катер. Погледът му бе насочен към страничните перила на по-малко от метър от него.

В този момент над главата му засвириха куршуми и той се обърна.

Към него се носеше втори катер, на носа на който стояха петима нацисти!

Щяха да се блъснат в кораба на Дъги. И да прегазят джета на Рейс!

Уилям отново погледна към перилата на първия катер.

Хайде!

Той скочи от седалката, хвана се за перилата и се прехвърли точно в момента, в който другият кораб се заби в левия борд на катера.

Рейс се затъркаля по палубата, а целият съд под него силно се разтърсваше.

— Професоре! Насам! — извика Кенеди.

Уилям все още лежеше по корем. Той бързо вдигна поглед и изведнъж в полезрението му се появиха кубинки.

Отекна изстрел и собственикът на кубинките се строполи пред Рейс, пронизан точно в челото. Зад мъртвия нацист Уилям видя Кенеди, протегнал автомат в здравата си дясна ръка.

Господи, помисли си той, докато вторият катер се носеше плътно до тях. На палубата му стояха четирима нацисти, готови да прескочат перилата.

От другата страна се приближаваше един от хеликоптерните понтони и пресичаше пътя им за бягство.

— Лошо — каза си Рейс.

Дъги очевидно си мислеше същото.

Той зави наляво и се блъсна в нацисткия катер. Войниците на палубата изгубиха равновесие и му дадоха безценните няколко секунди, от които се нуждаеше, за да вдигне своя G–11 и да стреля.

Ала младият командос не стреля по тях. Той се прицели в носа на катера — където нямаше нито един нацист.

— Какво правиш, по дяволите! — извика Рейс.

Автоматът на Дъги затрака.

Дълъг откос, може би двадесет и пет куршума.

Около стоманената котва на нацисткия катер полетяха искри.

После малката метална ключалка се освободи, котвата се спусна във водата и найлоновото й въже бързо започна да се развива.

Четиримата немци видяха какво става и насочиха автоматите си към Дъги и Рейс.

И тогава се случи.

Уилям не знаеше в какво се е закачила котвата, в корен или цяло потънало дърво, ала трябваше да е нещо голямо.

Сякаш невероятно силно чудовище я беше дръпнало, защото скоростта на бясно летящия катер от шестдесет и пет морски мили в час само за миг стана нула. Корабът се преобърна с кърмата напред и носът му рязко заора във водата.

Когато Рейс погледна назад, нацисткият катер бавно потъваше в далечината.

Лионардо Ван Люън провираше джета си между корабите от нацистката армада и ту изчезваше, ту се появяваше иззад понтони и патрулни катери.

Навсякъде около него ехтеше яростен огън. Той отчаяно се опитваше да избяга от „Риджид Рейдъра“ и хеликоптера, които го преследваха.

Честно казано обаче, Ван Люън не мислеше за тях. Очите му бяха насочени единствено към кораба, който се извисяваше на петдесет метра пред него.

Големият бял катамаран.

Нацисткият команден кораб.

На двадесет метра зад Ван Люън единственият оцелял на борда на „Риджид Рейдъра“ бясно стреляше по джета на американския войник. Куршумите му се сипеха във водата наоколо, дългият корпус на десантния му катер подскачаше по речните вълни.