Матю Райли - Храмът на инките

Сержантът стреляше по преследвачите им, но нацистите се прикриха зад дърветата и след поредния продължителен откос пълнителят на пушката му се изпразни.

Немците се възползваха от това и започнаха да се приближават.

Единият от тях ги настигна, мина от дясната им страна и извади пистолет „Глок“ от кобура си. Ван Люън замахна с празната си пушка и изби оръжието от ръката му точно в момента, в който дърветата около тях се тресяха под опустошителната канонада на G–11!

Сержантът и Рейс мигновено се снишиха. Вторият нацистки джет изскочи отляво и ги блъсна.

Уилям едва не изхвърча от седалката, но някак си успя да се задържи. Без да намалява скоростта, той рязко зави, за да избегне едно от дърветата. После се опита да види новия им нападател…

… и се озова пред дулото на G–11.

Мъжът, който го държеше, злобно се хилеше.

В този момент обаче джетът му се заби в дебел черен дънер и избухна в пламъци.

Рейс рязко завъртя глава.

Беше се случило невъобразимо бързо!

Като че ли дървото бе прелетяло край тях и беше отнесло нациста със себе си.

Другият, който бе непосредствено от дясната им страна, също се обърна към експлозията. Ван Люън използва възможността, скочи от джета на Рейс върху седалката точно зад немеца!

Нацистът беше изненадан. Ван Люън обаче погледна напред към реката, очите му се ококориха и той светкавично се наведе. Немецът се озърна да види какво има и един приближаващ клон се заби в челото му, прониза главата му и го уби. Войникът политна назад върху приведеното тяло на сержанта и се претърколи в реката.

Няколко секунди по-късно Ван Люън и Рейс, вече на отделни джетове, настигнаха Дъги и Молке. Рене и Шрьодер бяха пред тях.

— Дъги! Добре ли си? — попита по микрофона сержантът.

— Ще се оправя. Куршумът излезе от другата страна — отвърна Кенеди.

В това време Рейс продължаваше да се оглежда за други нацисти. Ала през гъстата зеленина надясно виждаше само два от сребристите десантни катери „Риджид Райдър“, които плаваха по реката успоредно с тях. На палубите им стояха въоръжени нацистки командоси — те се взираха към гората и ги чакаха отново да се появят.

— Добре, слушайте — каза Ван Люън. — Дъги е ранен, но се държи. Планът е следният. Трябва да превземем командния кораб. Вие двамата от БКА — кимна той на Рене и Шрьодер, — ще отнемете един от патрулните катери. За да можем да задържим катамарана, имаме нужда от тежка огнева подкрепа и това означава една от ония двайсетмилиметрови картечници да е в наши ръце. Мислите ли, че ще се справите?

— Можем да опитаме — отвърна Шрьодер.

Добре. Дъги, ние тримата с теб и Молке ще се заемем с командния кораб. В състояние ли си?

Кенеди сбърчи лице.

— Да.

— Ами аз? — попита Рейс.

— Имам специална задача за вас, професоре. Тъй като не сте обучен в спецчастите, мислех си, че няма да искате да участвате в шурмуването на корабите.

— Правилно си си мислил.

— Затова реших, че ще е най-добре да играете ролята на примамка.

— На примамка ли?

— Искам колкото може по-бързо да минете пред един от ония катери и да привлечете огъня им, докато ние превземаме командния кораб и патрулния катер. После ще ви приберем на борда на катамарана.

Рейс мъчително преглътна.

— Добре…

Той погледна наляво и срещна очите на Рене. Тя трябва да бе забелязала изписания на лицето му страх, защото окуражително кимна.

Ще се справиш — разнесе се в слушалката му тихият й глас.

Благодаря.

Уилям се обърна напред и видя, че полупотъналите дървета свършват след стотина метра.

По-нататък беше реката.

И нацистите.

— Добре, увеличете скоростта и бъдете нащрек — каза Ван Люън. — Знаете какво да правите.

Рейс усети, че кръвта му кипва. Не знаеше какво го очаква зад дърветата.

Ала нямаше много време за мислене, защото секунда по-късно шестимата изскочиха на открито.

Нацистите ги очакваха.

Рейс и другите едва бяха излезли от гъсталака, когато немците откриха огън.

— Внимавайте! — извика Дъги и се наведе, ала Молке закъсня. Обсипа го град от куршуми, които разпориха гърдите му, и младият командос изхвърча от седалката на джета.

Очите на Уилям се разшириха като видя какво има пред него.

Два от трите хеликоптера „Москито“ сега бяха над водата точно пред американската група, а останалата част от нацисткия флот плаваше зад тях!

По дяволите!

Дулата на страничните картечници на вертолетите бълваха пламъци. Куршумите се забиваха в дърветата зад Рейс и вдигаха пръски във водата.