Матю Райли - Храмът на инките

Рейс и Ван Люън я преместиха…

… и незабавно чуха рева на могъщ водопад.

На няма и три метра пред тях падаше плътна водна завеса.

Уилям се огледа наоколо.

Вяха на някаква пътека, пътека на инките, изсечена в скалата зад водопада.

Вече бяха стигнали до края на платото.

Ревът на падащата от огромна височина вода бе невероятен. Той заглушаваше всички други звуци. Ван Люън трябваше да извика, за да го чуят.

Насам! — Сержантът се затича наляво.

Скалната пътека беше влажна и хлъзгава, ала Рейс и другите бързо се придвижиха зад водопада.

Ван Люън първи стъпи на здрава земя и спря на калния речен бряг.

Мамка му — изпъшка той.

— Какво има? — попита Рейс. Той застана до него и погледна към реката.

И видя малката моторна лодка на Хайнрих Анистазе, която се отдалечаваше от тях.

— За какво говориш?

После забеляза корабите.

— Мамка му.

Приличаха на истинска армада.

Трябва да бяха поне двадесет. Кораби с всякаква форма и големина.

Пет дълги плоскодънни десантни катера обикаляха около флотилията. Това бяха „Риджид Рейдър“ — лъскави, открити съдове с алуминиев корпус, масово използвани от американските десантни части.

Край някои от по-големите кораби в центъра на армадата плаваха четири военни речни патрулни катера от епохата на Виетнам. Това бяха бързоходни десетметрови бронирани съдове с двадесетмилиметрови картечници и странични торпедни апарати. Обезсмъртени в холивудския филм „Апокалипсис сега“.

Десантните катери обграждаха три големи хеликоптерни понтона. На площадките на два от тях бяха кацнали хеликоптери „Москито“. Вертолетът, който по-рано бе обстрелвал върха на скалната кула, в момента се спускаше към третия.

Зад средния понтон се носеше очукан наглед малък хидроплан, който изглеждаше абсолютно не на място на фона на трите свръхмодерни „Москито“.

„Груман“ JRF–5, компактен двумоторен речен хидроплан от годините на Втората световна война.

„Груман“ бе много специфична машина с класически дизайн. Гледана отстрани, носът й приличаше на муцуна на лабрадор — къса и с плосък покрив, но заоблена на ватерлинията. От лявата й страна бе монтирана двуцевна двадесетмилиметрова лека картечница „Катлинг“.

В самия център на нацистката армада имаше огромен бял катамаран.

Командният кораб.

Изглеждаше великолепен, дълъг най-малко четиридесет и пет метра. Двата му масивни корпуса бяха боядисани в снежнобяло, а полегатите прозорци — мастиленочерни. На покрива му се въртяха сонари. На хеликоптерната площадка на кърмата на кораба беше кацнал ослепително бял „Бел Джет Рейнджър“.

Завързана за големия катамаран, във водата се поклащаше най-зловещата наглед моторница, която бе виждал Рейс. И тя беше бяла, също като командния кораб и хеликоптера. Издълженият й корпус завършваше с остър нос. Отстрани бе написано „Скарабей“.

Около тази разнородна флотилия обикаляха шест малки „Джет Рейдър“ — едноместни десантни машини, които приличаха на обикновени джетове.

Само че бяха по-дълги от нормалните — може би около два и седемдесет. И по-бързи, по-зловещи. Имаха носове, напомнящи на куршум, и докато се движеха във водата, само задната им половина докосваше повърхността.

Пред погледите на Рейс и другите зодиакът на Анистазе стигна до командния кораб и известният нацистки полеви командир се качи на борда му. Огромният бял катамаран незабавно потегли, последван от цялата флотилия.

— Тръгват! — извика Дъги.

— Натам! — Ван Люън посочи към три изоставени джета на речния бряг, недалеч от водопада — несъмнено принадлежали на групата за унищожение.

— Хайде — каза сержантът.

Шестимата се затичаха към брега.

Водата под тях кипеше.

Трите откраднати джета вдигаха бели пръски след себе си, докато се носеха след нацистката армада.

Рейс седеше пред Ван Люън и караше. Сержантът го бе прегърнал през кръста, а в другата си ръка държеше автоматичната си пушка, готов да открие огън.

Дъги Кенеди и немският командос Молке бяха от дясната им страна, а Рене и Шрьодер — от лявата.

Нацистките кораби се движеха на около триста метра пред тях и бързо напредваха по широката кафява река — истинска бойна група с големия команден катамаран в центъра, заобиколен от многобройни катери.

Трите хеликоптерни понтона плаваха накрая, а малките джетове се провираха между по-големите съдове — бяха като мухи около купчина боклук.

Вятърът и водните пръски шибаха лицето на Рейс. С периферното си зрение забелязваше дърветата по речния бряг, които летяха покрай него като зелена мъгла. После видя странния дънер във водата.