Матю Райли - Храмът на инките

Рейс незабавно намери реда, който търсеше. Вторият:

— Дъги — попита той, — ти вчера спомена нещо за такъв сигнал. Какво точно представлява?

— Стандартен насочващ сигнал. Вчера пратих такъв ла въздушното ни подкрепление, за да знаят откъде да ги вземат.

Рене посочи към екрана.

— Но този сигнал е отпреди два дни — в осем без десет вечерта на четвърти януари. Много преди пристигането на нашата група.

— Точно така — отвърна Рейс. — И обърнете внимание на часа.

— Защо? — попита Кенеди.

— Защото точно в осем без петнайсет първата вечер Лорън направи сканирането за ядрен резонанс и потвърди, че в непосредствена близост има тирий. Сигналът е излъчен пет минути по-късно. А ние какво правехме в това време?

— Разтоварвахме хеликоптерите — сви рамене Дъги. — И приготвяхме снаряжението си.

— Точно така — каза Рейс. — Чудесна възможност някой да прати сигнал, докато никой не го наблюдава, сигнал, който да съобщи на приятелите му за наличието на тирий.

— Но кой е той? — попита Габи.

Уилям кимна към прозореца.

— Мисля, че скоро ще разберем.

Ърл Битикър извади от кобура си втори пистолет „Калико“ и го подхвърли на Трой Коупланд.

— Здрасти, Трой — каза той.

— Много любезно от твоя страна да дойдеш при нас — отвърна Коупланд и зареди голямото оръжие.

Лорън пребледня.

— Трой? — смаяно рече тя.

Коупланд се усмихна — жестоко й гадно.

— Трябва да внимаваш с кого се ебеш, Лорън, щото може просто да те преебат. Макар да предполагам, че рядко те преебават.

Лицето й помръкна.

— Лорън? — ахна застаналият до нея Марти.

Коупланд се изсмя.

— Марти, Марти. Дребничкият загубеняк Марти, който продаде УСВП, за да си спечели малко уважение — трябва да внимаваш на кого предаваш информация, приятел. Но пък ти изобщо не подозираше, че жена ти се чука с друг.

Рейс напрегнато наблюдаваше сцената навън.

Той чу думите на Коупланд.

— А и на нея й харесваше — каза ядреният физик. — Всъщност не се сещам за много неща, които да са ми харесали повече от това да слушам виковете на жена ти, докато получава оргазъм.

Лицето на Марти почервеня — и от гняв, и от унижение.

— Ще те убия — изръмжа той.

— Няма такава вероятност — отвърна Коупланд, натисна спусъка на пистолета си и изстреля откос в корема на Марти.

Когато чу гърмежите, Рейс рязко подскочи.

Куршумите разкъсаха ризата на брат му и стомахът му се превърна в еднообразна червена каша. Тялото му тежко се строполи на земята.

— Марти… — ахна Рейс.

Коупланд насочи оръжието си към Лорън. Битикър се прицели във Франк Наш.

— Как му викаше на това, Франк? — попита физикът. — Закон за непреднамерените последствия — терористични групи се сдобиват със Супернова. Признай си, ти смяташе това оръжие само за блъф, оръжие, което притежаваш, но никога не би имал смелостта да използваш. Може би е трябвало да го погледнеш под друг ъгъл: щом нямаш намерение да го използваш, не го създавай.

Коупланд и Битикър стреляха едновременно.

Наш и Лорън паднаха в калта. Улучена право в сърцето, Лорън умря мигновено. Наш обаче беше ранен в корема и закрещя от болка.

Битикър и Коупланд бързо отидоха при един от необозначените черни хеликоптери и се качиха на борда.

Двата големи „Блак Хоук“ I незабавно се издигнаха в небето. Когато дърветата останаха под тях, те рязко завиха и полетяха на юг.

Веднага щом хеликоптерите на тексасците се скриха от погледа му, Рейс отвори задния люк на БТР-а, изскочи навън и се затича по главната улица. Той застана на колене до брат си.

Марти безсилно се мъчеше да върне вътрешностите си обратно в корема. От устата му се стичаше кръв и когато се вгледа в очите му, Уилям видя само страх и шок.

— О, Уил… Уил… — с треперещи устни промълви Марти. Той стисна ръката му с окървавените си пръсти.

— Защо, Марти? Защо го направи?

— Уил… — напрегна сетните си сили брат му. — Запалителните…

Рейс го приповдигна.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Много съжалявам… запалителната… система… моля те, спри… ги.

Очите му се изцъклиха и тялото му се отпусна в ръцете на Уилям.

В този момент Рейс чу зад себе си тих къркорещ звук.

Той се обърна и видя Франк Наш, проснат по гръб на няколко метра от него. Коремът на полковника също беше разкъсан. Той кашляше кръв и се давеше.

После Рейс внезапно зърна движение.

Първият любопитен индианец бавно се появи от дърветата.