Матю Райли - Храмът на инките

— Тази операция е по-важна от живота на един човек, професор Рейс. По-важна от неговия живот, от моя и определено по-важна от вашия.

С тези думи Наш натисна спусъка.

Рейс видя нещо кафяво да прелита пред лицето му, още преди да чуе изсвистяването.

После, точно когато Наш натискаше спусъка, в предмишницата му се заби примитивна дървена стрела.

Дясната му ръка отскочи настрани и куршумът улучи земята наляво от Уилям. Полковникът изрева от болка и изпусна оръжието си. В този момент изсвистяха още двадесетина стрели и убиха двама от войниците.

Разнесе се вледеняващ боен вик, който разцепи утринния въздух като нож.

Рейс се обърна и зяпна.

Видя как всички индианци от другото село — всички възрастни, поне петдесет — изскачат от дърветата на запад от Вилкафор. Те тичаха, надавайки диви крясъци, и с яростни изражения размахваха всевъзможни оръжия — лъкове, стрели, брадви, тояги.

Атаката на туземците беше ужасяваща. Гневът им почти се усещаше във въздуха. Франк Наш бе откраднал техния идол и те си го искаха.

Изведнъж някъде близо до Рейс отекнаха изстрели на М–16.

Двама души от екипажите на хеликоптерите бяха открили огън по индианците. Първите четирима от тях почти незабавно бяха улучени и се строполиха по очи в калта.

Ала другите продължаваха да се приближават.

Наш — с пронизалата дясната му предмишница стрела, от върха на която висеше парче кървава плът — светкавично се обърна и следван от хората си, се затича към двата хеликоптера.

Рейс изобщо не бе помръднал. Просто стоеше в средата на улицата, прикован на място, хипнотизиран от гледката на нападащите туземци.

После внезапно някой силно го разтърси за рамото.

Рене.

— Хайде, професоре! — извика тя и го задърпа към празния „Сюпър Сталиън“ в отсрещния край на селото.

Военните стигнаха до вертолетите.

Наш, Лорън, Марти и Коупланд скочиха в задния отсек на големия „Блак Хоук“ II. Двамата членове на екипажа заеха местата на пилота и ко-пилота.

Перките незабавно се завъртяха.

Полковникът погледна навън и видя, че Рейс и Рене тичат към другия хеликоптер.

Взривете онзи вертолет! — извика той на ко-пилота, седнал до монтираната от задната страна миникартечница „Вълкън“.

Когато хеликоптерът бавно започна да се издига, ко-пилотът натисна спусъка и от дулото на картечницата блъвна огън.

Куршумите обсипаха бронираните стени на транспортния вертолет и пробиха хиляди дупки, големи колкото човешки юмрук.

И тогава, точно когато Рейс и Рене се приближаваха до него, корпусът на големия хеликоптер избухна в огнено кълбо.

Те се хвърлиха на земята миг преди във всички посоки да полетят парчета нажежен до бяло метал, две от които улучиха рамото на Рене. При допира им плътта й зацвъртя и тя изкрещя от болка.

— Убийте ги! — извика Наш и посочи към Рейс и ранената Рене.

Хеликоптерът вече бе на около пет метра над земята и бързо се издигаше. Ко-пилотът завъртя картечницата и се прицели в Рейс.

Бум!

Главата на войника рязко отскочи назад, улучена точно между очите.

Полковникът изненадано се обърна и потърси източника на изстрела.

И го видя.

Дъги.

Приклекнал на едно коляно до рова и насочил автоматична пушка точно към вертолета!

В този момент Кенеди отново стреля и куршумът рикошира от стоманения покрив над главата на Наш.

— Да се махаме оттук! — извика на пилота полковникът.

Рейс носеше Рене към БТР-а.

Индианците стояха под двата издигащи се хеликоптера, надаваха разярени викове, размахваха тоягите си и напразно стреляха с лъкове по летящите стоманени чудовища.

Уилям отвори малкия кръгъл люк на бронетранспортьора и помогна на Рене да се вмъкне вътре.

Тъкмо се канеше да я последва, когато видя Дъги и Габи да бързат по главната улица към него, като бясно размахваха ръце. Габи придържаше накуцващия Дъги.

Двамата стигнаха до БТР-а и задъхано се облегнаха на стената му.

— Какво става тук, по дяволите? — попита Кенеди. Рейс видя окървавения му ляв крак с импровизирана шина. — Когато дойдохме, видяхме, че полковникът застреля Лио в главата! — Лицето на младия командос бе разкривено от гняв и безпомощно объркване.

— Полковникът имаше по-важни планове — горчиво отвърна Уилям. — Планове, в които ние не участвахме.

— Какво ще правим?

Рейс замислено прехапа устни.

— Хайде — каза той. — Влизайте вътре. Още не сме свършили.

Двата хеликоптера — „Команчи“ и „Блак Хоук“ II — се издигаха в небето над главната улица на Вилкафор.