Матю Райли - Храмът на инките

— Как си, Марти? — приятелски попита полковникът.

— Добре съм, Франк. Радвам се, че най-после ви настигнах.

Мислите на Рейс запрепускаха.

Погледът му се плъзна от Наш и Марти към труповете на главната улица, после към…

… копието на ръкописа, паднало в калта до тялото на Ед Девъру.

И изведнъж всичко си застана на мястото.

Уилям видя калиграфски изписаните страници, поразителните средновековни миниатюри. Те бяха идентични с копието, което беше превел на Наш по време на полета до Перу.

О, не…

— Марти, нали не си…

— Съжалявам, че трябваше да се забъркаш в тая каша, Уил — каза брат му.

— Трябваше някак да си осигурим копие на ръкописа — рече Наш. — Господи, когато нападнаха френския манастир и откраднаха оригинала, ония нацисти поставиха началото на такова преследване, каквото не можете да си представите. Изведнъж всички, които имаха Супернова, получиха възможност да се доберат до радиоактивен тирий. Такъв шанс не се пропуска. После, когато засякохме съобщение на УСВП, че има втори ръкопис, просто уредихме някой от Управлението да ни го преснима — Марти.

„Но как? — помисли си Рейс. — Марти работи в УСВП, не в армията. Каква е връзката му с Наш и отдел «Специални проекти» на сухопътните сили?“

В този момент Лорън се приближи до брат му и леко го целуна по бузата.

„Какво става, по дяволите?“

После забеляза пръстена на лявата ръка на Марти.

Венчална халка.

Не…

И тогава чу гласа на Лорън в главата си: „Първият ми брак се провали. Но наскоро пак се омъжих. И е страхотно“.

— Виждам, че си се запознал с жена ми, Уил — каза Марти и пристъпи напред, хванал Лорън за ръка. — Не съм ти казвал, че се ожених, нали?

— Марти…

— Спомняш ли си, когато бяхме тинейджъри, Уил? Теб всички те обичаха, а аз винаги си стоях вкъщи сам. Чудакът с гъстите вежди и прегърбените рамене, който в събота вечер киснеше пред компютъра, докато ти излизаше с всички момичета. Но не успя да получиш едно от тях, нали, Уил?

Рейс мълчеше.

— И изглежда, че сега това момиче е мое — каза брат му.

Уилям беше смаян. Нима Марти можеше да е толкова ожесточен, че да се ожени за Лорън, само за да му натрие носа?

Не. Невъзможно.

Това уравнение изключваше Лорън. Тя нямаше да се омъжи за човек, когото не харесва. С други думи, нямаше да се омъжи за човек, който не бе полезен за кариерата й.

Спомни си още нещо. Как Лорън и Трой Коупланд се целуваха като хлапета в хеликоптера.

Лорън имаше връзка Коупланд.

— Марти — бързо каза Рейс. — Виж, тя ще ти изневери…

— Млъквай, Уил.

— Но, Марти…

— Казах да млъкнеш!

Уилям замълча. След малко тихо попита:

— Колко ти плати армията, за да продадеш УСВП, Марти?

— Не ми дадоха много — отвърна брат му. — Жена ми просто ме помоли да й направя услуга. А нейният шеф, полковник Наш, ми предложи ръководен пост в проекта „Супернова“ на сухопътните сили. Уил, аз съм инженер-проектант. Разработвам компютърни системи, които контролират такива устройства. Но в УСВП това ме прави никой. През целия си живот, Уил, през целия си живот, съм искал малко признание. Вкъщи, в училище, на работа. Признание на способностите ми. Сега най-после ще го получа.

— Марти, моля те, изслушай ме. Преди два дни видях Лорън с…

— Остави, Уил. Представлението свърши. Наистина съжалявам, че трябваше да стане така, но нищо не мога да направя. Сбогом.

Франк Наш застана пред Рейс и насочи към главата му дулото на пистолета си.

— За мен беше удоволствие, професоре, наистина — каза той и понечи да натисне спусъка.

— Не — внезапно се обади Ван Люън и пристъпи напред — между Рейс и „Зиг-Зауъра“ на Наш. — Господин полковник, не мога да позволя да го направите.

— Разкарай се оттук, сержант.

— Не, господин полковник. Няма.

— Разкарай се, мамицата ти!

Ван Люън се изпъна пред дулото на пистолета.

— Имам ясна заповед, господин полковник. От вас самия. На всяка цена да защитавам професор Рейс.

— Отменям заповедта, сержант.

— Не. Ако искате да убиете професор Рейс, първо трябва да убиете мен.

Наш прехапа устни за миг.

После с шокираща ненадейност „Зиг-Зауър“-ът в ръката му изгърмя и главата на Ван Люън се пръсна, опръсквайки Рейс с кръв.

Тялото на командоса се строполи на земята като кукла с отрязани конци. Уилям погледна надолу.

Високият любезен сержант беше пожертвал живота си за него. И сега, сега бе мъртъв. На Рейс му призля.

— Копеле — каза на Наш той.

Полковникът отново се прицели в лицето му.