Матю Райли - Храмът на инките

Наш незабавно забеляза идола.

— Взели сте го! — възкликна той, втурна се към него и грабна камъка от ръцете му.

И с възхищение започна да го разглежда.

Рейс просто студено го наблюдаваше и в този момент реши да не му казва какво знае за него. Щеше да почака и да види какво ще направи полковникът. Все още имаха шанс да вземат идола, може би дори с помощта на самия Уил, ала той щеше да се погрижи да не го получи Наш.

— Прекрасен е.

— Това е копие — безизразно рече Рейс.

— Какво?

— Това е копие. Не е направено от тирий. Ако пак включите скенера си за ядрен резонанс, ще разберете, че в района има източник на тирий. Обаче не е тук.

— Но… как?

— По време на бягството си от Куско, Ренко Капак взел престъпника Басарио, за да направи точно копие на Духа на народа. Ренко имал намерение да се предаде на Ернандо и да му връча фалшивия идол. Знаел, че испанецът ще го убие, но също бил наясно, че ако получи идола, Ернандо няма да заподозре, че е фалшификат.

Случило се така обаче, че Ренко и Алберто Сантяго убили Ернандо и хората му и инката, така се казва в ръкописа, скрил и двата идола в храма.

Наш обърна камъка и за пръв път видя липсващото цилиндрично парче от основата му. Той вдигна поглед към Рейс.

— Значи истинският идол все още е някъде в храма, така ли?

— Така казва Сантяго в ръкописа.

— Но?…

— Но аз не му вярвам.

— Не му вярвате ли? Защо?

— Скенерът ви работи ли? — обърна се Рейс към Лорън.

— Да.

— Включи го и ще ви покажа какво имам пред вид.

Всички се качиха на покрива на цитаделата, където Лорън започна да настройва скенера за ядрен резонанс.

В това време Уилям погледна към селото. Цареше мрак и все още продължаваше да ръми. Зад една от по-малките сгради се очертаваше силуетът на огромна котка.

Скоро скенерът беше готов. Лорън го включи и сребърната пръчка върху пулта започна бавно да се върти.

След половин минута се разнесе остро пиукане и пръчката спря. Тя обаче не сочеше към идола в ръцете на Наш, а нагоре към планината.

— Сигналът е силен — каза Лорън. — Много високочестотен резонанс.

Какви са координатите? — попита Рейс.

— Посока двеста и седемдесет градуса. Вертикален ъгъл двайсет и девет градуса петдесет и осем минути. Разстояние седемстотин деветдесет и три метра. Точно като миналия път, ако си спомням вярно.

— Вярно си спомняш. Тогава решихме, че източникът е в храма, нали?

— Да…

Уилям втренчено я погледна. Чудеше се дали Лорън участва в измамата на Наш. Сигурно.

А спомняш ли си защо решихме, че е в храма?

Тя се намръщи.

— Ами, качихме се в кратера и видяхме храма. После решихме, че местоположението му съответства на траекторията, която ни даваше скенерът. Следователно идолът беше там.

— Точно така — потвърди Рейс. — И това ни беше грешката.

Всички се върнаха в цитаделата.

Уилям донесе химикалка и лист хартия от БТР-а, който все още бе на входа на крепостта.

— Коупланд — обърна се към високия мрачен учен той. — Смяташ ли, че сред цялата тая техника, дето я имате тук, можеш да ми намериш обикновен калкулатор?

Коупланд потършува в един от контейнерите, извади калкулатор и му го подаде.

— Добре — рече Рейс и позволи на другите да се съберат около него.

После начерта нещо на листа.

— Това е страничен изглед на Вилкафор и платото каза той. — Нали така?

— Да — отвърна Лорън.

Уилям прокара още няколко линии:

— Данните от скенера: разстояние седемстотин деветдесет и три метра до идола. Наклон двайсет и девет градуса петдесет и осем минути — но за по-просто ще го закръгля на тридесет. Въпросът е, че когато се качихме на кратера и видяхме храма, ние веднага решихме, че радиоактивният източник трябва да е вътре. Нали така?

— Да… — потвърди Наш.

— Е, сбъркали сме — каза Рейс. — Спомняте ли си, когато се изкачвахме по спиралната пътека около скалната кула и Лорън ни водеше с дигиталния си компас?

— Смътно — отвърна полковникът.

— Е, аз пък не съм забравил. Щом стигнахме на равнището на кулата и застанахме в края на въжения мост, Лорън каза, че сме изминали точно шестстотин тридесет и два метра по права линия от селото.

Той прибави нова линия към скицата и промени надписа над хипотенузата — най-дългата линия в триъгълника — на „х м“.

— Някой помни ли часовете по тригонометрия в училище? — попита Уилям. Всички физици-теоретици около него стеснително свиха рамене. — Естествено, това не е ядрена физика — рече Рейс, — но въпреки това служи за нещо.