Матю Райли - Храмът на инките

— Да…

— Най-много обаче ме плаши целта им. Защото ако тексасците наистина са възприели апокалиптичната философия, тази ваша Супернова е точно онова, което им трябва.

— Другият въпрос е как са проникнали вътре — продължи Демонако. — Имали са свой човек, който е знаел кодовете и им е дал електронните карти. Разполагате ли със списък на всички участници в проекта?

Мичъл извади от джоба на гърдите си компютърна разпечатка и му я подаде.

— Това са всички участници в проекта „Супернова“ от флота и УСВИ.

Демонако погледна листа.

ПРОЕКТ: N657-K2 (СУПЕРНОВА)

КАТЕГОРИЯ: СТРОГО СЕКРЕТЕН

УЧАСТВАЩИ ИНСТИТУЦИИ: ВМФ/УСВП

УЧАСТНИЦИ:

ПОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ:

— Проверихме всички — каза Мичъл. — Чисти са, даже Хенри Нортън, с чиято карта и кодове са влезли.

— Къде е бил в нощта на нападението? — попита Демонако.

— В арлингтънската морга — просто отвърна капитанът. — Докладът на патолозите потвърждава, че в пет и трийсет и шест в сутринта на атаката, точно петнайсет минути преди крадците да влязат в сградата, Хенри Нортън и жена му Сара са били открити застреляни в дома сив Арлингтън.

— Пет и трийсет и шест — повтори специалният агент. — Дошли са тук, веднага след като са ги убили. Знаели са, че името му ще вдигне тревога в моргата.

Както бе известно на Демонако и Мичъл, при въвеждането на имената на високопоставени държавни служители в болнични компютри се отваряше съобщение, което инструктираше лекаря да се свърже със съответната държавна инстанция.

— Нортън имал ли е някакви връзки с парамилитаристични групи? — попита специалният агент.

— Не. Цял живот е работил във флота. Специалист по технически поддържащи системи — компютри, комуникационни системи, навигационна електроника. Има блестящо досие. По дяволите, направо може да служи за пример. Не би могъл да предаде родината си.

— Ами другите?

— Нищо. Никой от тях няма връзки с парамилитаристични организации. Преди да постъпи в проекта, всеки участник беше подложен на щателна проверка. Чисти са. Нито един от тях дори не е познавал членове на парамилитаристични групи.

— Е, явно не е така — отвърна Демонако. — Проверете кой най-често е работил с Нортън, кой може всеки ден да го е наблюдавал да въвежда кода си. Аз ще се обадя на моите хора и ще видя какво са правили напоследък Ърл Битикър и тексасците.

Хидропланът кацна сред гейзери от пръски недалеч от водопада, който се спускаше от платото.

Беше нощ и заради рапите в селото Рейс и другите бяха решили да влязат във Вилкафор през подземния тунел.

След като Дъги спря самолета под надвисналите клони на дърветата на речния бряг, четиримата слязоха на сушата. Оставиха Ули в кабината, упоен с метадон, който бяха намерили в самолетната аптечка.

Преди да се отправят към пътеката зад водопада обаче, Рейс ги накара да направят нещо необичайно.

Като използваха два сандъка от хидроплана и хранителните дажби, които носеха със себе си Ван Люън и Дъги, те заложиха няколко примитивни капана — капани, предназначени за маймуните, които подскачаха по дърветата.

Скоро хванаха два разярени примата — те надаваха пронизителни крясъци, докато сержантът и Кенеди ги носеха по пътеката зад водопада към зейналия каменен отвор на лабиринта.

След десет минути Рейс влезе в цитаделата на Вилкафор.

Наш, Коупланд, Габи Лопес и Йохан Краус се бяха събрали в ъгъла на крепостта около Лорън, която се опитваше да установи радиовръзка с Ван Люън или Дъги.

Когато видяха Уилям да излиза от отвора на пода с фалшивия идол в ръце, те едновременно се обърнаха.

След него се появиха Рене, Ван Люън и Кенеди. Четиримата бяха покрити от глава до пети с кал и мръсотия. По лицето на Рейс имаше засъхнали капки от кръвта на Хайнрих Анистазе.