Матю Райли - Храмът на инките

Като тинейджъри, докато Уил ходеше в града с приятели, Марти просто си стоеше вкъщи при компютъра и безценната си колекция от записи на Елвис Пресли. На деветнадесет още не беше имал приятелка. Единственото момиче, което харесваше, хубава мажоретка на име Дженифър Майкълс, си падаше по Уил. Това доведе Марти до отчаяние.

Последва колежът и макар че училищните му мъчители станаха банкови касиери и агенти на недвижими имоти, Марти пое направо за компютърните лаборатории в Масачузетския технологичен институт — изцяло издържан от баща си, компютърен инженер.

Рейс от друга страна, определено интелигентен, но никога блестящ в училище, постъпи в Университета на Южна Каролина с половин спортна стипендия. Там се запозна, свали и изгуби Лорън О’Конър и между другото изучаваше езици.

После дойде разводът на родителите им.

Стана съвсем неочаквано. Един ден бащата на Рейс се прибра от работа и съобщи на майка му, че я напуска. Оказа се, че от близо година имал връзка със секретарката си.

Семейството се раздели на две.

Марти, тогава двадесет и пет годишен, продължаваше редовно да се среща с баща си — в края на краищата той винаги е бил негово копие — и по външен вид, и по поведение.

Ала Уил никога не прости на Рейс Старши. Когато през 1992 г. баща му почина от инфаркт, той дори не отиде на погребението.

Това беше класическо американско ядрено семейство — разбито на атоми отвътре.

Рейс се откъсна от мислите си и се върна в настоящето — в хидроплана, който летеше над перуанските джунгли.

— Ами Лорън и Коупланд? — попита Ван Люън той. — И те ли са от отдела за специални проекти?

— Да — сериозно отвърна сержантът.

Мамка му.

— Добре тогава — промени тактиката Рейс, — какво знаеш за проекта „Супернова“?

— Кълна се, че не знам нищо за него.

Уилям се намръщи и прехапа устни.

Той се обърна към Рене.

— Ти знаеш ли нещо за американския проект „Супернова“?

— Малко.

Рейс въпросително повдигна вежди.

Тя въздъхна.

— Проектът е одобрен от Конгресната комисия по оръжията на закрито заседание: през януари деветдесет и втора. Сенатската бюджетна комисия му е отпуснала един милиард и осемстотин милиона долара, пак на закрито заседание: през март същата година. В проекта участват Управлението за съвременни военни проучвания и флотът на Съединените щати. Ръководи го…

— Чакай малко — прекъсна я Уилям. — Значи Суперновата е проект на флота, така ли?

— Да.

Значи Франк Наш и за това го бе излъгал, за да участва в операцията. Суперновата изобщо не беше проект на армията.

А на флота.

Рейс внезапно си спомни нещо, което бе чул предишната нощ в БТР-а, преди котките да нападнат групата от БКА.

Беше чул женски глас, може би Рене, да казва нещо на немски по радиостанцията — изречение, което тогава му се беше сторило толкова нелепо, че не го бе превел на Наш и другите.

„Was ist mit dem anderen amerikanischen Team? Wo sind die jetzt?“

„Ами другата американска група? Къде са те сега?“

Другата американска група…

— Извинявай, Рене — рече той, — кой казваш, че е ръководител на проекта „Супернова“?

— Романо. Доктор Джулиъс Майкъл Романо.

Това беше.

Загадъчният Романо, най-после разкрит.

Неговите хора бяха втората американска група. Групата от флота.

Господи…

— Значи Суперновата е проект на флота, ръководен от човек на име Джулиъс Романо. Така ли?

— Точно така — потвърди Рене.

— И Романо и хората му в момента са в Перу и търсят тириевия идол.

— Да.

— Тогава защо един полковник от отдела за специални проекти на американската армия се опитва да изпревари флота и да вземе идол, който е ключов елемент в оръжие, притежавано от флота?

— Отговорът на този въпрос е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, професоре — отвърна Рене.

— Опитай се да ми обясниш.

— Добре. — Тя дълбоко си пое дъх. — През последните шест години германското разузнаване следеше трите вида въоръжени сили на Съединените щати — армията, флота и военновъздушните сили — които водеха яростна, но тайна борба.

Бореха се за своето оцеляване. Бореха се за превъзходство, така че когато през две хиляди и десета година Конгресът разпусне един от видовете, това да не са те. Бореха се да станат необходими.

— Какво, Конгресът има намерение през две хиляди и десета да разпусне един от видовете въоръжени сили? — възкликна Рейс.

— Според секретна докладна на министерството на отбраната от шести септември хиляда деветстотин деветдесет и трета, подписана от министъра на отбраната и самия президент, министерството препоръчва на президента до две хиляди и десета година да разпусне един от видовете въоръжени сили на Съединените щати.