Матю Райли - Храмът на инките

— Какво?

00:00:21

00:00:20

00:00:19

Кой знае защо мислите му бяха кристално ясни.

— Прекалено е просто. Ако изобщо е използвал дата, трябва да е нещо важно, но по-хитро. Нещо, което да предизвиква света. Не е толкова тъпо като рождения му ден. А нещо с огромно значение за него.

— Професоре, нямаме много време. Какво друго може да е?

Рейс се опита да си спомни всичко, което бе чул преди за Фриц Вебер.

Че е извършвал експерименти с живи хора.

00:00:15

Че е бил съден в Нюрнберг.

00:00:14

Че е бил осъден на смърт.

00:00:13

И че е бил екзекутиран.

00:00:12

Екзекутиран.

Екзекутиран…

„Това е“ — помисли си той.

00:00:11

Но коя беше датата?

00:00:10

— Бързо, Рене. На коя дата е била предполагаемата екзекуция на Вебер?

00:00:09

— А… на двайсет и втори ноември хиляда деветстотин четиридесет и пета.

00:00:08

22 ноември 1945-та.

00:00:07

„Давай.“

00:00:06

Рейс се наведе напред и набра цифрите на клавиатурата на Суперновата.

ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД

22111945

След това, обливан в струи вода от тавана и вперил очи в бързо въртящия се брояч, той натисна „ENTER“.

Разнесе се остър сигнал.

Когато го чу, лицето на Ерхарт помръкна.

Рейс широко се усмихна.

„О, Господи, успях…“

В този момент екранът на Суперновата внезапно се промени:

ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ КОД Е ВЪВЕДЕН.

БРОЯЧЪТ Е СПРЯН НА

00:00:04

СТАРТИРАНА Е НОВАТА ПРОГРАМА ЗА ДЕТОНАЦИЯ

Новата програма за детонация?

— По дяволите… — ахна Рейс.

Погледът му се насочи към другия брояч, онзи над варелите с хидразин в отсрещния край на кабината, броячът, спрял на 00:00:05.

Той се активира. 00:00:04.

Очите на Ерхарт се разшириха от изненада.

Очите на Рейс се разшириха още повече.

— Господи — изпъшка той.

Точно след четири секунди свръхзапалимите горива във варелите се смесиха и стените на контролната кабина избухнаха с ужасяваща сила.

Прозорците се пръснаха едновременно и полетяха във въздуха на милиони късчета, последвани от ревящи огнени езици.

Във всички посоки се носеха отломки — врати, части от Суперновата, дървени маси, дъски от пода. Някои стигнаха чак до ръба на кратера и се посипаха върху гъстата растителност около гигантската мина. Напуканите парчета от двете термоядрени бойни глави на Суперновата безобидно паднаха на дъното на кратера — взривът не можеше да разцепи атомите им.

След миг от контролната кабина остана само почернял скелет — овъглен до неузнаваемост и увиснал над мината. Нямаше ги стените, подът и таванът.

Нямаше го и Уилям Рейс.

Дългата аеродинамична моторница и очуканият малък хидроплан с липсващ ляв стабилизатор бавно плаваха към изоставената мина.

Светът тънеше в тишина, над реката цареше спокойствие.

Лионардо Ван Люън и Дъги Кенеди гледаха към пустия рудник пред тях. Двамата предпазливо приближиха брега.

Бяха чули експлозията на свръхзапалимите горива и сега видяха огромния кафяв кратер. От овъглените останки, които висяха над центъра му, се издигаше черен дим.

Наоколо нямаше жива душа.

Нищо не помръдваше.

Каквото и да се бе случило тук, вече всичко беше свършило.

Зелените барети скочиха на сушата и с оръжия в ръце закрачиха към старите складове до кратера.

Внезапно на прага на една от сградите се появи Рене. Тя незабавно ги забеляза, отиде при тях и тримата застанаха на ръба на кратера, загледани в почернелите остатъци от контролната кабина.

— Какво е станало тук? — попита Ван Люън.

— Ерхарт зареди Суперновата. После я включи — тъжно и тихо отвърна Рене. — Професор Рейс успя да я спре, но тъкмо я беше неутрализирал, когато цялата кабина избухна.

Сержантът се обърна и погледна към унищожената контролна кабина, последното място, където бяха видели жив Уилям Рейс.

— Там ли беше устройството? — попита той.

— Аха. Няма да повярвате. Той изключи брояча. Справи се страхотно.

— Ами идолът?

— Сигурно експлозията го е унищожила заедно със Суперновата и професор Рейс.

Отдясно нещо прошумоля.

Ван Люън и Дъги светкавично се врътнаха и насочиха оръжията си натам.

Ала когато се обърнаха, не видяха нищо.

После ненадейно от горните клони на едно от дърветата падна нещо цилиндрично, навярно някаква капсула, и меко се приземи в гъстите храсталаци на двадесетина метра от тях.

Ван Люън, Рене и Дъги се намръщиха и се запътиха към нея.

По време на взрива капсулата трябва да се бе намирала в контролната кабина и ударната вълна я беше изхвърлила тук.