Джеймс Купър - Следотърсача

— Не е нужно да се пътува от Шотландия дотук, за да се разбере това — отговори сухо Макнаб.

— Не се съмнявам, че на вас то е не по-малко ясно, отколкото на мен, мистър Макнаб, но се боя, че вие, привикналите на сражения и опасности ветерани, сте склонни понякога да пренебрегвате предохранителните мерки, необходими при такова опасно положение, каквото е нашето сега.

— Доколкото ми е известно, Шотландия и до днес се смята за непокорна страна, скъпа девойко, но вече започвам да мисля, че в това има някаква грешка, щом ние, нейните синове, сме толкова глупави и невежи, та сме готови да позволим да ни сварят неподготвени и да ни пленят.

— Не, скъпи приятелю, бие не ме разбрахте правилно. Първо, става дума не за Шотландия, а за този остров и второ, аз никак не се съмнявам, че сте достатъчно предпазлив и бдителен, когато считате това за нужно. Страхувам се само дали, при вашата храброст, не бихте подценил опасността, която може да възникне.

— Моята храброст, мис Дънъм, естествено не е от най-високо качество, каква т храброст у шотландците. Друго нещо е вашият баща, той е янки и, ако беше тук, бихме се нагледали на всякакви приготовления. Какви времена доживяхме! Разни чужденци получиха чинове в шотландски полкове, носят алебарди. Чудно ли е, при това положение, че губим всяко сражение, а всяка наша кампания е истински хаос?

Мейбъл беше близо до отчаянието, но тайното предупреждение на Юнска роса още звучеше в ушите й и не й позволяваше да се откаже от намерението си. Като все още се надяваше, че ще успее да заведе всички в блокхауса, без да открие при това източника на своите сведения, тя реши да смени тактиката.

— Сигурно сте прав, капрал Макнаб — забеляза тя. — Аз съм слушала много за героите на вашата страна, които справедливо могат да се причислят към най-изтъкнатите хора на образования свят, разбира се, ако това, което са ми говорили за тях, е вярно.

— Вие сте чела историята на Шотландия мис Дънъм? — попита капралът, поглеждайки за първи път своята красива събеседница. Нещо подобно на усмивка се появи на грубото му и неприятно лице.

— Прочела съм нещичко, но повече съм слушала, капрал. Дамата, която ме възпитаваше, беше родена в Шотландия и много обичаше да ми разказва за своята страна.

— А нима сержантът не е казал дори и думичка за славата на страната, от която е набран неговият полк?

— Татко има други грижи и малкото, което знам за Шотландия, съм го научила от тази дама.

— Говорила ли ви е за Уолъс 71 71 Уолъс (ок. 1270–1305) — шотландски борец за свободата на родината — Б. пр. ?

— За него сама съм чела достатъчно.

— Ами за Брус и за битката при Банокбърн 72 72 Робьрт Брус (1274–1329) — шотландски национален герой, оглавил въстанието срещу Англия. През 1306 година бил провъзгласен за шотландски крал под името Робърт I. След битката при Банокбърн (1314), когато войските на Брус разгромили английската армия, английският парламент му признал правото на корона. — Б. пр. ?

— И за това, и за Кълодън-Мур 73 73 B битката при Кълодън-Мур (1746) привържениците на династията Стюърт, които се стремили да наложат на английския престол Чарлс Едуард (внук на сдадения през 1688 година английски крал Джеймс), били разбити от английските правителствени войски. — Б. пр. .

Последната битка бе сравнително неотдавнашно събитие и нашата героиня сама го помнеше. Нейната представа за тази битка беше толкова смътна, че тя едва ли си представяше какъв ефект ще произведе на събеседника й подобно напомняне. Знаеше, че сражението е завършило с победа, често бе слушала гостите на нейната покровителка да говорят с възторг за Кълодън-Мур и затова мислеше, че техните чувства се споделят от всеки британски войник. За нещастие Макнаб се бе сражавал в този злополучен ден на страната на претендента и бе получил обезобразяващия лицето му дълбок белег от сабята на германски наемен войник. При споменаването на Кълодън-Мур на капрала му се стори, че раната отново кърви и наистина кръвта му нахлу в лицето, сякаш бе готова да бликне от белега.

— Да ви вземат дяволите — заговори едва ли не със заекване той — с вашите Кълодън-Мур и Шериф-мурс 74 74 През 1715 година при Шериф-мурс шотландците претърпели поражение от англичаните. — Б. пр. , нищо не разбирате от това и би било далеч по-разумно, пък и по-скромно, да си помислите за собствената си страна и за нейните постоянни несполуки. Възможно е крал Джордж да има верни поданици в колониите, но разум и полза от тях едва ли ще види някога.