Джеймс Купър - Следотърсача

— В този далечен край, Мейбъл Дънъм, едва ли е много разумно да се излагат на показ нашите знамена и флагове — каза той, поклащайки с мрачен вид глава.

— Аз също мисля така, мистър Мюр, и взех това флагче, защото се страхувах, че те може да открие на неприятеля нашето присъствие, дори ако е било окачено на дървото без всякакъв умисъл. Не мислите ли, че трябва да уведомим и вуйчо за това обстоятелство?

— Не е необходимо, прелестна Мейбъл, защото, както справедливо забелязахте сама, това е „обстоятелство“, а обстоятелствата и без туй не дават покой на достойния моряк. Но този флаг, ако може да бъде наречен така, е взет от кораб. Такава рядка вълнена тъкан се употребява за корабни флагове, а нашите знамена, знамената на пехотата, се шият от коприна или от боядисано платно. И знаете ли, той удивително прилича на флага на „Вихър“. Да, да, сега си спомням, че долната част от флага на кутера беше отрязана.

Сърцето на Мейбъл се сви, но тя успя да запази самообладание и премълча.

— Това заслужава внимание и трябва да се разследва — продължи Мюр. — Може би няма да е излишно да обсъдим тази история е мастър Кап и да се посъветваме е него, защото в цялата Британска империя трудно може да се намери по-верен поданик на негово величество.

— Аз съм така разтревожена от това сериозно предупреждение, че искам веднага да се настаня в блокхауса заедно с нашата готвачка.

— Не мисля, че това е благоразумно, Мейбъл. При нападение неприятелят ще атакува преди всичко блокхауса, а трябва да си признаем, че зданието е лошо приспособено и ние не разполагаме е достатъчно възможности, за да издържим една обсада. Ако ми позволите да кажа мнението си по този щекотлив въпрос, бих ви посъветвал да бягате към лодката, която, както сама сте могла да забележите, е скрита на удобно за бягство място. За две-три минути ще пресечете отсрещния проток и ще се скриете от всякакви погледи. По водата не остават следи, както би казал Следотърсача, а тук очевидно е такъв хаос от протоци, че можете да се надявате на спасение. Винаги съм считал, че Лунди поема твърде голям риск с този незащитен и отдалечен пост.

— Сега е късно да се съжалява за това, мистър Мюр. Трябва да помислим за собствената си безопасност.

— И за честта на краля, прелестна Мейбъл. Да, да, за славата на оръжието на негово величество, за славата на неговото име никога не трябва да се забравя.

— В такъв случай трябва да се насочим към укреплението, създадено за поддържане на тази слава, а не към лодката — каза с усмивка Мейбъл. — И така, мистър Мюр, аз съм за блокхауса и искам там да дочакам баща ми и отряда. Връщайки се след сполучливата акция с убеждението, че ние също така честно сме изпълнили своя дълг, той много ще се огорчи, ако открие, че сме избягали.

— Не, не, за Бога, не ме разбирайте превратно, Мейбъл! — уплашено я прекъсна Мюр. — Съвсем не искам да кажа, че освен вас, жените, с лодката трябва да бягат и други. Дългът на мъжете е ясен и аз още от самото начало реших да браня блокхауса или да падна в боя.

— Но нима мислите, мистър Мюр, че две жени ще успеят с тази тежка лодка да избегнат преследването на индианските пироги, когато ние едва можем да повдигнем веслото.

— Ах, прекрасна Мейбъл, любовта рядко върви рамо до рамо с логиката, защото страхът и безпокойството за съдбата на скъпото същество могат всекиго да лишат от разум. Като ви гледах, мислех само за средствата за вашето спасение, без да преценя ще имате ли сили да ги използвате. Но не бъдете жестока, дивно създание, и не ми приписвайте като вина тревогата, която ме измъчва при мисълта за очакващите ви опасности!

Излиянията на интенданта омръзнаха на Мейбъл, Тя бе достатъчно погълната от мислите за утринното произшествие и за заплашващата ги опасност, за да слуша любовни обяснения, които дори и в по-весели часове биха й се сторили скучни. Набързо се сбогува със своя ухажор и се устреми към колибата на жената на войника, но Мюр неочаквано сложи ръка на рамото й и я спря.

— Още една дума, преди да ме напуснете, Мейбъл — каза той. — Възможно е този флаг да има някакво тайно значение, но може и нищо да не означава. Ако е някакъв сигнал, не е ли по-добре, след като вече знаем за него, да го окачим на старото му място и да следим дали няма да се случи нещо, което би ни помогнало да разкрием заговора? Ако не е, нищо няма да се случи и ние нищо не рискуваме.

— Всичко това може и да е вярно, мистър Мюр, но дори флагчето да е попаднало тук случайно, то пак би могло да посочи на неприятеля къде се намира постът.