Оливър Боудън - Тайният кръстоносен поход

Алтаир коленичи до него. Старият му враг дишаше тежко, едната му ръка беше извита под странен ъгъл, сякаш се беше счупила при падането. Плащът отпред беше мокър от кръв. Оставаха му минути живот.

— Да не би да очакваш да те моля за прошка — обърна се той към Алтаир, ухили се неочаквано и заприлича на жив скелет, — задето отнех сина ти и съпругата ти?

— Абас, моля те, нека последните ти думи не бъдат наситени със злоба.

Абас изсумтя пренебрежително.

— Той пак се опитва да бъде достоен. — Повдигна малко глава. — Ти нанесе първия удар, Алтаир. Аз отнех съпругата ти и сина ти, но едва след като лъжите ти отнеха много повече от мен.

— Не бяха лъжи — рече Алтаир простичко. — През всичките тези години нито веднъж ли не се усъмни?

Абас трепна и затвори очи, разкъсван от болка. След малко заговори:

— Някога питал ли си се дали има отвъдно, Алтаир? След малко ще знам със сигурност. Ако има, ще видя татко и двамата с него ще те посрещнем, когато дойде твоето време. След това няма да има място за съмнения.

Той се закашля, задъха се и на устата му се образуваха кървави мехурчета. Алтаир се вгледа в очите му и не откри и следа от сирачето, което бе познавал навремето, нямаше и следа от най-добрия му приятел. Пред него лежеше изкривено от злоба същество, което му беше отнело твърде много.

Докато Абас издъхваше, той осъзна, че нито го мрази, нито го съжалява. Не почувства нищо друго, освен облекчение, че Абас вече не е на този свят.

Два дни по-късно бандитът Фахад пристигна със седем от хората си и бе посрещнат на входа на селото от отряд асасини, предвождани от Алтаир.

Неканените гости спряха в самия край на пазара, пресрещнати от редица мъже в бели плащове. Някои бяха застанали със скръстени ръце, други бяха отпуснали пръсти върху ефесите на мечовете.

— Истина е значи. Великият Алтаир Ибн-Ла’Ахад си е върнал контрола над Масиаф — рече Фахад. Изглеждаше уморен, но бдителен.

Алтаир кимна за потвърждение.

Фахад също кимна, бавно, сякаш мислеше над наученото.

— Бях се разбрал с предшественика ти — рече най-сетне. — Платих му скъпо и прескъпо, за да ми позволи да вляза в Масиаф.

— Ето, влезе — отвърна любезно асасинът.

— Исках да вляза с цел — отвърна с подобие на усмивка Фахад: Намести се на седлото. — Тук съм, за да открия убиеца на сина си.

— Откри го — отвърна все така любезно Алтаир.

— Така значи — отвърна бандитът. Приведе се напред. — Кой от вас е? — Погледна редицата асасини.

— Нямаш ли свидетел, който да разпознае убиеца на сина ти? — попита Алтаир. — Той не е ли в състояние да посочи виновника?

— Имах свидетел — отвърна ядно Фахад, — но майката на сина ми му избоде очите.

— Ясно — отвърна Алтаир. — Е, той беше гнусна невестулка. Утеши се с това, че не направи нищичко, за да защити сина ти, нито пък да отмъсти за него, след като издъхна. Щом пред него се изправиха двама старци вместо един, той хукна да бяга презглава.

Фахад помръкна.

— Ти ли си бил?

Алтаир кимна.

— Синът ти умря, както и живя, Фахад. Обичаше да причинява болка.

— Наследил го е от майка си.

— Виж ти.

— Тя обаче настоява да отмъстя за него.

— Значи няма какво повече да си кажем — отвърна Алтаир, — освен ако не решиш да действаш веднага. В противен случай ще те чакам да се върнеш с армията си.

Фахад го погледна неуверено.

— Ще ме пуснеш да си ходя? Стрелците няма ли да ме спрат? Знаеш, че ще се върна, за да те смажа.

— Ако те убия, ще трябва да се изправя срещу побеснялата ти съпруга — усмихна се асасинът, — освен това ми се струва, че ще си промениш мнението и няма да нападнеш Масиаф.

— Защо реши така?

Алтаир се усмихна.

— Фахад, ако започне битка между нас, нито един няма да отстъпи. И двамата сме заложили много повече, отколкото показваме. Моята общност ще бъде съсипана, може би непоправимо, но също и твоята.

Фахад се замисли.

— Аз съм този, който трябва да реши дали сме заложили чак толкова много.

— Неотдавна и аз изгубих сина си — започна да обяснява Алтаир, — затова едва не изгубих останалите си хора. Разбрах, че цената е твърде висока, макар да ставаше въпрос за сина ми. Ако вдигнете оръжие срещу нас, рискувате прекалено много. Сигурен съм, че ценностите на вашата общност са корено различни от тези на моята, но също така съм сигурен, че ги цените не по-малко и държите на тях.

Фахад кимна.

— Доста по-умен си от предшественика си, Алтаир. Повечето от приказките ти са смислени, затова ще ги обмисля, докато се връщаме. Също така ще се опитам да обясня всичко на съпругата си. — Той дръпна юздите и обърна коня. — Успех, асасин — рече той.