Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

Командир Скот се наведе към губернатора.

— Създава добро впечатление, Ваше Превъзходителство.

Сър Джеймс изсумтя.

— Харесват ми хората, които умират с финес — добави командир Скот.

Губернаторът не отговори. Каруцата стигна до бесилото и бе обърната така, че затворникът се озова с лице към тълпата. Палачът Хенри Едмъндс пристъпи към губернатора и се поклони дълбоко.

— Добро утро, Ваше Превъзходителство, командир Скот. Имам честта да ви представя затворника, французина Льоклер, неотдавна осъден от…

— Заемай се, Хенри — прекъсна го сър Джеймс.

— Разбира се, Ваше Превъзходителство.

Малко засегнат, палачът се поклони отново и се върна при каруцата. Качи се при затворника и нахлузи примката на врата му. После отиде в предната част и застана до мулето. Последва тишина, която се проточи повече от обичайното.

Накрая палачът не издържа, обърна се рязко и излая:

— Теди, проклет да си, отваряй си очите!

Момчето — синът на палача — незабавно започна да бие бързо по барабана. Палачът се обърна към тълпата, вдигна пръчката си високо и шибна мулето. Каруцата се понесе напред, а затворникът увисна във въздуха и зарита с крака.

Сър Джеймс гледаше как човекът се мъчи. Слушаше задавеното хриптене на Льоклер и видя как лицето му става пурпурно. Французинът зарита силно, като се люлееше напред-назад само на стъпка-две над калта. Очите му сякаш се издуха и щяха да изскочат от орбитите, езикът му се подаде от устата. Тялото му затрепери конвулсивно на края на въжето.

— Добре — каза накрая сър Джеймс и кимна на тълпата. Незабавно един-двама здравеняци, приятели на осъдения, се втурнаха напред, сграбчиха ритащите крака и ги задърпаха надолу с надеждата да счупят врата на осъдения, за да сложат край на мъките му. Мъжете обаче бяха несръчни, а пиратът бе силен и ги завлече из калта с ритащите си крака. Предсмъртните гърчове продължиха още няколко секунди и тялото изведнъж се отпусна.

Мъжете се отдръпнаха. По краката на Льоклер се стече урина, която закапа в калта. Тялото се люлееше мудно в края на въжето.

— Наистина добра екзекуция — каза командир Скот с широка усмивка и подхвърли златна монета на палача.

Сър Джеймс се обърна и се качи в каретата си. В момента го занимаваше мисълта, че умира от глад. За да изостри още повече апетита си и да прогони отвратителната воня на града, той си позволи щипка енфие.

По предложение на командир Скот минаха през пристанището, за да видят дали е пристигнал новият секретар. Каретата отби към доковете и спря колкото се може по-близо до кея — кочияшът знаеше, че губернаторът предпочита да не ходи пеша, ако не е абсолютно необходимо. Мъжът отвори вратата и сър Джеймс слезе, като се намръщи заради зловонието.

Пред него стоеше млад мъж в началото на трийсетте, който също се потеше в дебелия си жакет.

— Ваше Превъзходителство — рече той и се поклони.

— С кого имам удоволствието? — попита Алмънт и кимна. Вече не можеше да се покланя заради болката в крака, пък и всички тези любезности и формалности не му допадаха.

— Чарлз Мортън, сър, капитан на търговски кораб „Годспийд“, отплавал от Бристол.

Мъжът връчи документите си, но Алмънт дори не ги погледна.

— Какви товари превозвате?

— Платове от Западна Англия, Ваше Превъзходителство, а също така стъкло от Сторбридж и железни изделия. Ваше Превъзходителство държи манифеста в ръцете си.

— Имате ли пътници? — Губернаторът отвори манифеста и осъзна, че е забравил очилата си — виждаше списъка като размазано петно. Прегледа го нетърпеливо и го затвори.

— На борда е мистър Робърт Хаклет, новият секретар на Ваше Превъзходителство, заедно със съпругата му — отвърна Мортън. — Както и осем свободни граждани, желаещи да започнат търговия в колонията. А също и тридесет и седем осъдени жени, пратени от лорд Амбритън от Лондон да станат съпруги на колонистите.

— Колко мило от страна на лорд Амбритън — сухо отбеляза Алмънт. От време на време един или друг служител в някой от по-големите градове уреждаше престъпничките да бъдат пращани в Ямайка. Това бе проста хитрина, с която си спестяваха издръжката им в затворите в Англия. Сър Джеймс не хранеше илюзии какво ще представляват тези жени. — И къде е мистър Хаклет?

— На борда, събира багажа си заедно с мисис Хаклет, Ваше Превъзходителство. — Капитан Мортън пристъпи от крак на крак. — Мисис Хаклет имаше изключително тежко пътуване, Ваше Превъзходителство.