Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

Около масата се възцари тишина. Всички бяха потресени.

— Реших, че тази информация ще представлява интерес за капитан Хънтър — развеселено каза Алмънт.

— Искате да кажете, че този човек е обикновен капер? — остро възкликна Хаклет.

— В никакъв случай обикновен — засмя се Алмънт. — Капитан Хънтър?

— Далеч не обикновен, бих казал.

— Но това е нечувана безотговорност!

— Забравяте добрите маниери — рече Алмънт. — Капитан Хънтър е втори син на майор Едуард Хънтър от колонията Масачузетс. Всъщност той е роден в Новия свят и е завършил онова, как се казваше…

— Харвард — каза Хънтър.

— Ъъъ, да, Харвард. Капитан Хънтър е сред нас вече четири години и като капер има сериозни позиции в нашата общност. Обобщението добро ли беше, капитан Хънтър?

— Много добро — отвърна Хънтър и се ухили.

— Този човек е разбойник — каза Хаклет, но съпругата му гледаше Хънтър с подновен интерес. — Най-обикновен разбойник.

— Мерете си приказките — спокойно отвърна Алмънт. — Дуелите на острова са забранени, но се провеждат непрекъснато. Съжалявам, че не мога да направя нищо, за да сложа край на тази практика.

— Чувал съм за този човек — все така възбудено продължи Хаклет. — Той не е никакъв син на майор Едуард Хънтър, поне не законен.

Хънтър почеса брадата си.

— Така ли?

— Така чух — отвърна Хаклет. — Освен това чух, че е убиец, негодник, кавгаджия и пират.

При думата „пират“ ръката на Хънтър се стрелна светкавично през масата, сграбчи Хаклет за косата и набута лицето му в недояденото агнешко. Задържа го доста време в това положение.

— Боже мой — рече Алмънт. — А вече го предупредих. Разбирате ли, мистър Хаклет, каперството е почетно занимание. Пиратите обаче са извън закона. Наистина ли искате да кажете, че капитан Хънтър е престъпник?

Хаклет издаде нечленоразделен звук. Лицето му още беше заровено в агнешкото.

— Не ви чух, мистър Хаклет — каза Алмънт.

— Казах „не“ — смотолеви секретарят.

— В такъв случай не смятате ли, че като джентълмен дължите извинение на капитан Хънтър?

— Моите извинения, капитан Хънтър. Не исках да ви обидя.

Хънтър пусна главата му. Хаклет се изправи и избърса с кърпа соса от лицето си.

— Е — рече Алмънт, — избегнахме по-сериозните неприятности. Ще продължим ли с десерта?

Хънтър огледа присъстващите. Хаклет още бършеше лицето си, Мортън го зяпаше втрещено. Мисис Хънтър също го гледаше и когато погледите им се срещнаха, облиза устни.

След вечерята Хънтър и Алмънт останаха сами в библиотеката на чаша бренди. Хънтър изказа на губернатора съболезнованията си за новия му секретар.

— Няма да направи живота ми по-лесен — съгласи се Алмънт. — Страхувам се, че същото се отнася и за вас.

— Мислите ли, че ще изпраща неодобрителни доклади в Лондон?

— Предполагам, че може да опита.

— Кралят със сигурност трябва да знае какво се случва в колонията му.

— Въпрос на мнение — отвърна Алмънт и махна с ръка. — Едно е сигурно — подкрепата на каперите ще продължи, стига да носи добри доходи на краля.

— Също като равната подялба — побърза да добави Хънтър. — Казвам ви, не може да бъде другояче.

— Но ако Короната екипира корабите ви, въоръжи моряците…

— Не — каза Хънтър. — Това не е нужно.

— Не е нужно? Скъпи ми Хънтър, знаете какво представлява Матансерос. Цял испански гарнизон е разположен там.

Хънтър поклати глава.

— Фронтално нападение никога няма да успее. Знаем го от експедицията на Едмъндс.

— Но каква е алтернативата? Крепостта охранява входа на залива. Не можете да се измъкнете с галеона, без да сте завладели укреплението.

— Точно така.

— И какво?

— Предлагам малък набег по суша срещу крепостта.

— Срещу цял гарнизон? Най-малко триста войници? Никога няма да успеете.

— Тъкмо обратното — каза Хънтър. — Ако не успеем, Казала ще насочи оръдията си към галеона и ще го потопи в самото пристанище.

— Не се бях замислял за това — рече Алмънт и отпи от брендито си. — Кажете ми какъв е планът ви.

По-късно, докато Хънтър напускаше двореца на губернатора, в коридора се появи мисис Хаклет. Тя се приближи към него.

— Капитан Хънтър.

— Да, мисис Хаклет.

— Искам да се извиня за безобразното поведение на съпруга ми.

— Не е необходимо да се извинявате.

— Напротив, капитане. Мисля, че е напълно необходимо. Той се държа като същинско прасе и простак.

— Мадам, съпругът ви сам се извини като истински джентълмен, с което смятам въпроса за приключен. — Кимна й. — Приятна вечер.