Майкъл Крайтън - Пиратски ширини

Хънтър изтръска виното от свободната си ръка, обърна се и излезе от хана. Нагази до глезените в калта, но не обърна внимание. Мислеше си за пиянството на Левасюр. Твърде глупаво от негова страна да се напива толкова, докато причаква някого.

Помисли си, че е време за нов набег. Всички започваха да се размекват. Самият той прекарваше нощите на твърде много чашки или с жените от пристанището. Трябваше отново да излязат в морето.

Тръгна през калта към губернаторския дворец, като се усмихваше и махаше на курвите, които му подвикваха от високите прозорци.

— Всички говорят за кометата, която се появи над Лондон непосредствено преди чумата — каза капитан Мортън и отпи от виното си. — При чумата от петдесет и шеста също имаше комета.

— Имаше — отвърна Алмънт. — И какво от това? Комета се появи и през петдесет и девета, но доколкото си спомням, тогава нямаше чума.

— Но пък през същата година завърлува шарка в Ирландия — обади се мистър Хаклет.

— В Ирландия винаги върлува шарка — каза Алмънт. — Всяка година.

Хънтър не каза нищо. Всъщност почти не говореше по време на вечерята, която му се стори скучна и безинтересна като всяка друга, която бе прекарвал тук. За известно време интересът му се събуди от новите лица — Мортън, капитана на „Годспийд“, и новия секретар Хаклет, надут тъпак с мършаво лице. Както и мисис Хаклет, в която като че ли имаше нещо френско, ако можеше да се съди по тъмната й кожа и стройната фигура, а също и по животинската похот, излъчваща се от нея.

Най-интересният момент от вечерта обаче бе появата на новата прислужница — възхитително светлорусо дете, което влизаше от време на време. Хънтър непрекъснато се опитваше да улови погледа й. Хаклет забеляза и го изгледа неодобрително. Това не бе първият неодобрителен поглед, който отправяше към Хънтър.

Когато момичето се появи да напълни чашите им, секретарят попита:

— Да не би да имате вкус към прислужници, мистър Хънтър?

— Когато са хубави — небрежно отвърна Хънтър. — А вашите вкусове какви са?

— Агнешкото е чудесно — отвърна Хаклет, целият изчервен, и заби поглед в чинията си.

Алмънт изсумтя и насочи разговора към презокеанското плаване на гостите. Последва описание на тропическа буря, направено с вълнуващи и преувеличени подробности от Мортън, който се държеше като единствения човек в историята, сблъскал се с малко разпенена вода. Хаклет добави няколко страшни нюанса, а мисис Хаклет сподели, че се чувствала много зле.

Хънтър се отегчаваше все повече и повече. Пресуши чашата си.

— А после — продължи Мортън, — след двата дни ужасна буря третият ден бе съвсем тих. Утрото беше великолепно. Виждаше се на много мили 4 4 Една британска сухопътна миля е равна на 1,609 км, а една морска миля е равна на 1,853 км. — Б.ред. и вятърът духаше от север. Но не знаехме къде се намираме, тъй като стихията ни беше подмятала цели четиридесет и осем часа. Затова щом забелязахме суша, се насочихме към нея.

Грешка, помисли си Хънтър. Личеше си, че Мортън е ужасно неопитен. В испански води английските съдове никога не се насочват към суша, ако не знаят със сигурност коя точно е тя. Най-вероятно бе да е под властта на доновете.

— Обиколихме острова и за свое изумление видяхме боен кораб, хвърлил котва в пристанището. Островът беше съвсем малък, но испанският кораб си беше там. Бяхме сигурни, че ще се впусне да ни преследва.

— И какво стана? — попита Хънтър без особен интерес.

— Остана си в пристанището — отвърна Мортън и се разсмя. — Иска ми се да можех да завърша историята по-вълнуващо, но испанците така и не ни подгониха. Корабът им си остана закотвен.

— Но доновете ви видяха, нали? — попита Хънтър. Интересът му започна да се събужда.

— Със сигурност са ни видели. Бяхме вдигнали всички платна.

— На какво разстояние се намирахте?

— На не повече от две-три мили от брега. Островът го няма на картите, нали разбирате. Предполагам, че са го сметнали за твърде малък, за да го нанесат. Имаше само един залив с крепост от едната страна. Трябва да кажа, че се отървахме на косъм.

Хънтър бавно се обърна към Алмънт. Губернаторът го гледаше с лека усмивка.

— Случката забавлява ли ви, капитан Хънтър?

Хънтър отново се обърна към Мортън.

— Казвате, че при залива имало крепост?

— При това доста внушителна, доколкото мога да преценя.

— На северната или на южната страна на залива?

— Момент да помисля… На северната. Защо?

— Преди колко време видяхте този кораб? — попита Хънтър.