Марина Фиорато: Венецианският договор

Вперила поглед право напред, Фейра стигна до върха на широката улица "Месе", а оттам – до Топкапъ сарай. Разположен на перфектния полуостров между Златния рог и Мраморно море, дворецът Топкапъ гледаше към Босфора и представляваше същинско малко градче. Имперската порта, от която се влизаше в този комплекс, представляваше истинско заявление за световно могъщество и намек за чудните неща, които се крият зад нея. Между двете конични кули на портата, под златния надпис на архйтрава с мъдростите, изречени от предишните султани (защото, доколкото Фейра знаеше, сегашният султан не разполагаше с мъдростта да говори, а какво остава – да записва подобни неща), стоеше страж със свитък в ръка – първият от множеството нива на охраната в султанския палат, Фейра нито познаваше този човек, нито очакваше да го познава, И той като колегите си бе изтеглен чрез жребий тази сутрин в стражарското помещение, защото султанските стражи бяха триста петдесет и четирима на брой, по един за всеки ден от годината по календара Хикри Таквим. Така никой от тях не можеше да служи по два пъти за една и съща година и никой не знаеше кой ден точно трябва да застане на поста си – тази система на охрана гарантираше, че никой страж няма да може да бъде подкупен или склонен с увещания да пусне някой натрапник.

– Име?

– Фейра Адалет бинт Тимурхан Мурад.

– По каква работа сте тук?

– Аз съм кира на валиде султан Нурбану – отговори спокойно Фейра, пое си отново дъх и добави: – И лекар на харема.

Загледа се в стража. Той постъпи според очакваното. Почти не вдигна очи от свитъка си, когато тя му каза, че е кира – посредничка между жените в харема и външния свят.

Понякога стражите тихо подсвиркваха или повдигаха вежди, когато чуваха титлата на Нурбану – валиде султан, майката на султана и като такава – най-могъщата жена в двореца, в Константинопол и в целия османски свят.

Но всички до един, без никакво изключение, вдигаха изненадано глави, когато тя им съобщаваше, че е лекар. Загледа се в стража. Той постъпи според очакваното. Почти не вдигна очи от свитъка си, когато тя му каза, че е кира – посредничка между жените в харема и външния свят. Понякога стражите тихо подсвиркваха или повдигаха вежди, когато чуваха титлата на Нурбану – валиде султан, майката на султана и като такава – най-могъщата жена в двореца, в Константинопол и в целия османски свят. Но всички до един, без никакво изключение, вдигаха изненадано глави, когато тя им съобщаваше, че е лекар.

Макар и само на двайсет и една, тя раздаваше лекарства и извършваше леки операции от години насам. Беше започнала от тринайсетгодишна, доставяйки лекарства на харема, изпратени от дворцовия хеким – лекарят, който се помещаваше в основната част на Топкапъ сарай. Срещаше се с него в Залата на Фонтана на пречистването – красив вътрешен двор, който бележеше границата между харема и крайната точка, до която можеше да стигне някой мъж. На тази възраст задачата ѝ беше просто да слуша внимателно указанията, които отекваха сред мозайките на атриума, да ги повтори, за да го увери, че е запомнила правилно, да се поклони и после да се върне в Залата на наложниците в сърцевината на харема.

Постепенно лекарят започна да я изпраща до Големия пазар, за да купува билки и съставки за лекарствата. Там тя обикаляше бавно тесните пътеки между сергиите, вдишваше киселите, сладникави или пикантни миризми, които се носеха наоколо, и отнасяше чудати шишенца и вързопчета обратно в Топкапъ сарай. Внимаваше и запомняше всичко и много бързо се научи да разпознава действието на различните илачи. С напредване на годините и когато докторът започна да прехвърля зрялата си възраст, а Фейра да наближава своята, отношенията им претърпяха неуловима промяна и тя неусетно започна да поправя количествата на съставките, които ѝ казваше той. Понякога включваше билки, различни от указаните от него, други път лекарствата, предписани от хекима, никога не достигаха своите пациенти. Но пък жените от харема никога не се бяха чувствали по-добре, отколкото под грижите на Фейра. Към този момент младото момиче вече познаваше изтънко изкуството за лечение на жени, но от любезност продължаваше да се среща с вече възрастния хеким в средния двор. На лекаря вече бе останала задачата да следи за здравето на хората от основния палат и най-вече за здравето на султана – той имаше пълно доверие на своята млада ученичка, че ще се грижи перфектно за болките и оплакванията на двеста и няколкото жени в огромния харем. А преди две години, с благословията на стария султан, я бе дарил с титлата, която тя сега използваше с гордост. Напоследък обаче старият доктор почти не се появяваше в средния двор, затова тя се изненада значително, когато стигна до Фонтана на пречистването и го завари там.