• Пожаловаться

Марина Фиорато: Венецианският договор

Здесь есть возможность читать онлайн «Марина Фиорато: Венецианският договор» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 2013, ISBN: 9789547713161, издательство: Кръгозор, категория: Исторические приключения / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Марина Фиорато Венецианският договор

Венецианският договор: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Венецианският договор»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Новата книга на Марина Фиорато „Венецианският договор” е завладяваща история за срещата на Изтока и Запада, за любовта и честта, медицината и архитектурата Венеция, 1577 Кораб със смъртоносен товар на борда се промъква незабелязано във Венецианската лагуна. Мъж, по-скоро мъртъв, отколкото жив, е стоварен на брега и се отправя, клатушкайки се, към пиаца „Сан Марко”. Той носи „подарък” за Венеция от Константинопол – отмъщението на султана за поражението му при Лепанто. След няколко дни градът вече е заразен от бубонна чума. Дожът поръчва на архитекта Андреа Паладио да построи най-величествената църква в неговата кариера, за да измоли милост от Бог – спасението на Венеция. Но животът на самия Паладио също е изложен на опасност и за да бъде опазен жив, са необходими уменията на най-добрия лекар в града – доторе Анибале Казон. От кораба слиза и още един пътник – младата и красива лекарка Фейра – довереничката на валиде султан. Тя напуска тайно Константинопол, за да предаде на дожа на Венеция информация, която може да спаси града и да промени хода на историята. Нейният кураж и познанията й по медицина ще я опазят жива, докато чумата опустошава Венеция, но дали ще успее да предаде посланието, което носи. Съдбата среща Анибале и Фейра, която Паладио е взел под своя закрила. Независимо от своите различия, те обединяват знания и опит, за да лекуват хората... А може би и своите сърца. На фона на чумата и приближаващата османска заплаха любовта и честта, медицината и архитектурата са истинските герои в тази завладяваща история, която среща Изтока и Запада. Марина Фиорато оставa вярна на стила си! Пластичен разказ за реални събития и хора. Чумата във Венеция е класически сюжет, поднесен с много изненади, една от които е историята на гениалния архитект Паладио.

Марина Фиорато: другие книги автора


Кто написал Венецианският договор? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Венецианският договор — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Венецианският договор», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Днес баща ѝ сигурно бе заминал на някаква важна среща, при това в доста ранните часове на деня, защото, когато Фейра отвори резбованите дървени кепенци на прозорците си, видя, че слънцето едва си проправяше път на хоризонта. Куполите и минаретата, които тя толкова обичаше, бяха все още силуети, подчертаващи негативния контур на мрака, отхапан от кораловото небе. Момичето вдиша дълбоко соления морски въздух.

Ароматът на Константинопол.

Загледа се в морето – едва-едва видима сребърна линия в сутрешния сумрак, питайки се какво ли лежи отвъд него. За момент изпита копнеж по други земи, по местата, които оживяваха за нея единствено благодарение на нейния баща – стар морски вълк.

Но мечтанието на Фейра бе изгубило значителна част от времето. Обръщайки се назад към стаята, тя насочи поглед към сребърния правоъгълник, който висеше на стената, поставен в емайлирана рамка и излъскан до съвършенство. Беше донесен някога от баща ѝ от някаква Източна земя, намираща се в някакво Източно море, и висеше в стаята ѝ още от дете. Когато беше малка, огледалото бе за нея обект на любопитство – бе ѝ показвало какъв цвят са очите ѝ, как изглежда лицето ѝ, когато правеше смешни физиономии, колко далече стигаше езика ѝ, когато го изплези. Сега, когато Фейра беше вече жена, огледалото бе за нея неин най-добър приятел.

Сега тя се загледа внимателно в отражението си и се опита да види онова, което виждаха мъжете в нея. Когато за пръв път бе усетила мъжките погледи по улицата, бе започнала да покрива косата си. Когато те започнаха да се взират в устните ѝ, тя започна да носи късото фередже, покриващо горната част от тялото и познато като яшмак. Воалът, който беше избрала, беше поръбен с мъниста, така че златистият отблясък да отклонява мъжките погледи от нея. Но те продължаваха да я зяпат. Затова тя прибягна до тънкия воал с широчина около педя, който се носеше над очите. Когато и това не свърши работа, тя предположи, че всъщност тялото ѝ е това, което привлича мъжките погледи. Започна да пристяга гърдите си толкова силно, че си причиняваше болка, но те пак я гледаха. Но защо толкова я гледаха?

Фейра бе чела достатъчно сонети и оди на влюбените, за да е наясно, че не отговаря на идеалите за красота на османските поети. Нито пък приличаше на девойките, за които пееха мръснишките си песнички моряците на баща ѝ – чуваше ги във вечерите, когато те идваха на гости на своя капитан и попрекаляваха с пиенето толкова, че гласовете им достигаха чак до стаята ѝ на втория етаж.

Фейра не смяташе, че кехлибарените ѝ очи – огромни, но леко извити настрани като котешките, са достатъчно кръгли и тъмни, за да бъдат възхвалявани в песни. Малкото ѝ спретнато носле пък беше твърде вирнато, за да се счита за красиво. Кожата ѝ беше с цвят на кафе – не достатъчно мургава, за да привлече вниманието на поетите. Косата ѝ, която падаше на дебели плитки и къдрици върху раменете ѝ, бе твърде далече от правите и копринени коси, които грабваха любовта на поетите, а и цветът ѝ не бе правилният – бе във всички нюанси на кестенявото, а не черна, достойна за сравнение с гарваново крило. А най-странна от всички бе голямата ѝ уста с червени устни, от които по-плътна беше горната – формата ѝ беше интересна, но и най-буйното въображение не би могло да я сравни с розова пъпка.

За нея чертите ѝ, както и да ги погледнеше – поотделно или като цяло – бяха напълно незабележими, дори странни. Но както вече бе установила, те се оказваха притежаващи особена власт над мъжете – власт, която лично на нея ѝ беше крайно неприятна. Но колкото и да се прикриваше, не забелязваше почти никакъв ефект. Ако покриеше очите си, мъжете гледаха устните ѝ. Ако покриеше устните си, зяпаха очите ѝ. Ако покриеше косата си, оглеждаха тялото ѝ. И.въпреки всичко тя бе длъжна да продължава да се опитва – защото неудобствата на ежедневното ѝ прикритие не бяха нищо в сравнение с последиците от това да се открие изцяло.

Фейра от огледалото повдигна леко брадичка и отражението ѝ я окуражи. Днес очевидно беше принудена да носи женско облекло – хубаво, щеше да се възползва максимално от него. И тя започна ритуала по обличането.

Облечена само в широките си шалвари, ушити от прозрачна коприна, Фейра грабна едно дълго кремаво платно и започна да го увива около гърдите си. Увиваше ли, увиваше платното, докато накрая гърдите не я заболяха дотолкова, че ѝ секна дъхът. Но тя се усмихна и продължи със следващия елемент.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Венецианският договор»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Венецианският договор» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Марина Фиорато: Мадоната на бадемите
Мадоната на бадемите
Марина Фиорато
Марина Фиорато: Стъкларят от Мурано
Стъкларят от Мурано
Марина Фиорато
Марина Фиорато: Дъщерята на Сиена
Дъщерята на Сиена
Марина Фиорато
Марина Фиорато: Тайната на Ботичели
Тайната на Ботичели
Марина Фиорато
Отзывы о книге «Венецианският договор»

Обсуждение, отзывы о книге «Венецианският договор» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.