Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Италийо, пропита от отрови,

знам, ти си го подмамила в беда!

Човече, казвай! Може би речта ти

ще притъпи върха на вест, която

за мен ще е убийствена при прочит!

ПИЗАНИО

Сама го прочетете и кажете

не съм ли най-злочестият човек

на този свят!

ИМОГЕНА (чете)

„Твоята господарка, Пизанио, е мърсувала в леглото ми — разполагам с улики за туй, които карат сърцето ми да се облива в кръв. Не става дума за голи предположения, а за доказателства, силни като мъката ми и сигурни като моята мъст. Последната възлагам на тебе, Пизанио, ако твоята вярност не се е пропукала при рухването на нейната. Умъртви я със собствените си ръце! Ще имаш възможност да го извършиш в Милфорд — моето писмо ще я привлече там. Ако се уплашиш и не ми дадеш доказателства, че си изпълнил заповедта ми, това ще значи, че й сводничиш в безчестието и че си вероломен спрямо мене наравно с нея!“

ПИЗАНИО

Защо да вадя меч, когато туй

писмо само закла я? Острието

на клеветата реже по-добре

от всеки меч, езичето й жили

по-сигурно от всички смъртоносни

змии на Нил, дъхът й с бързината

на вятъра очерня всяко кътче

на земното кълбо: крале, кралици,

сановници, матрони, деви, всички;

и в тайните на гроба лази тази

ехидна — клеветата!… Е, госпожо?

ИМОГЕНА

На брачното легло невярна — аз?

Какво е изневяра? Да изчакваш,

един след друг, звъна на часовете

в това легло, тревожена от мисли

по своя мъж? И ако те обори

за миг сънят, със плач да се събуждаш,

защото си го зърнала в опасност?

Това ли значи „да изневеряваш

на брачното легло“, това ли значи?

ПИЗАНИО

О, бедната!

ИМОГЕНА

Изневерила — аз?

Свидетел да ми бъде съвестта му!

Ти, Якимо, когато обвини го

в разпуснатост, видя ми се негодник —

сега разбирам, че не си ме лъгал:

стърчиопашка някоя от Рим,

чиято красота й е в боята,

го е подмамила! Пък аз за него

съм дреха старомодна и понеже

съм скъпа за килера, той решил е

да ме разпори! Хайде! На парчета!

О, мъжки клетви — примки за жените!

След този свой завой, съпруже мой,

ще буди всяка мъжка миловидност

съмнение, че е примамка само

за лов на дами!

ПИЗАНИО

Чуйте ме, принцесо!…

ИМОГЕНА

След подлата измама на Енея 71 71 Еней (мит.) — според „Енеидата“ на Виргилий троянецът Еней, по-късно родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя слепия си и немощен баща Анхис.

най-честният, кълнящ се като него,

неискрен бил е смятан; а Синон 72 72 Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон в стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

с фалшивия си плач обезценил е

немалко чисти сълзи и лишил

от отзвук много мъки. Тъй и ти,

о, Постуме, ще развалиш маята

на хиляди! Красиви и безстрашни

ще бъдат считани за долни, подли

след твойта изневяра!… Ти поне,

човече, бъди честен: изпълни,

каквото господарят ти е казал;

и, щом го видиш, нека той узнае

за моето покорство! Виж, сама

изтеглям меча ти! Стисни го здраво

и порази сърцето ми! Не бой се,

любов във него няма, то е празно:

тоз, който беше неговото главно

съкровище, го няма. Изпълни

жестоката му заповед, убий ме!

Във друго дело може би си смел,

ала сега изглеждаш ми страхливец

от първите!

ПИЗАНИО

Оръдие на ада,

далече от ръката ми!

ИМОГЕНА

Защо?

Аз трябва да умра и ако ти

не го извършиш, значи лош слуга си!

Самоубийството е запретено

от небесата и това възпира

безсилната ръка! Сърце, къде си?

Ха, ето те!… Но нещо тук те пази.

Махни се, пречко! Нека влезем в него

спокойно като в ножница! Ах, туй са

скрижалите на Постум, до един

превърнали се в ерес! Вън оттук,

безчестни проповедници! Не искам

да ви държа до своето сърце!

Да, тъй наивниците се повеждат

по пастира лъжлив! Ала макар

и те от туй да патят, него чака

по-тежко наказание. Така

и ти, о, Постуме, зарад когото

се провиних във непокорство спрямо

баща си, краля, и презрях женихи

от своя ранг, ще разбереш по-късно,

че туй не е било прост избор, ей така,

а рядка стъпка; жал ми е за туй, че

щом втръсне ти онази, към която

сега така налиташ, ти ще страдаш

при спомена за мен!… Побързай, драги!

Виж, агнето се моли на коляча!

Къде е ножът ти? Защо се бавиш,