Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

защото е и царствена, и мила,

и по-добра от другите жени

във всяко отношение! От всяка

тя взела е най-ценното и с много

ги превъзхожда всички! Но това, че

отхвърля мен, за да даде предимство

на някакъв си Постум, толкоз лошо

говори за ума й, че засенчва

доброто в нея; и затуй я мразя

и съм решил да й платя за всичко,

защото щом глупаци…

Влиза Пизанио.

Кой е там?

А, ето кой бил! Козни ще плетем?

Ела, ела ми, своднико префинен!

Къде е господарката ти? Казвай

или те пращам в ада!

ПИЗАНИО

Ваша светлост…

КЛОТЕН

Къде е господарката ти, питам,

подлецо скритен, или клетва давам,

ще ти измъкна тайната с туй тука

издън сърцето! С Постум е, нали?

С тоз куп от низости, във който няма

зърно достойнство?

ПИЗАНИО

Разсъдете, принце!

Кога изчезна тя? А той е в Рим.

Как може да е с него?

КЛОТЕН

Где е, питам!

Недей ми ги усуква! Отговаряй:

къде си я укрил? Къде е? Казвай!

ПИЗАНИО

О, свръхдостойни принце!…

КЛОТЕН

Свръхдостойни

негоднико! Веднага с първа дума,

кажи къде е и не ща да слушам

за свръхдостойнства! А? Къде е? Казвай

или с мълчание ще се осъдиш

на смърт, и незабавна!

ПИЗАНИО

Щом е тъй,

тоз лист изчерпва туй, което знам

за нейното изчезване.

Подава писмо.

КЛОТЕН

Да видим!

Готов съм да я гоня до престола

на Августа!

ПИЗАНИО (настрани)

Друг изход просто нямах!

А тя далеч е и това писмо

ще го накара да се поразходи

без риск за нея.

КЛОТЕН

Хм!

ПИЗАНИО (настрани)

На господаря

ще пиша, че е мъртва. Имогено,

във пътя ти каквито пречки има,

надвий ги и върни се невредима!

КЛОТЕН

И туй писмо не лъже, а, негоднико?

ПИЗАНИО

Мисля, че не, ваша светлост.

КЛОТЕН

Почеркът е на Постум. Познавам го. Чувай, мошенико, ако престанеш да хитруваш и се съгласиш да ми служиш вярно и да изпълняваш точно и усърдно заповедите ми — тоест да извършваш бързо и добросъвестно каквото злодейство ти възложа, — ще те имам за честен човек и няма да ти липсват нито средства, за да се замогнеш, нито подкрепа, за да се издигнеш.

ПИЗАНИО

Добре, ваша светлост, но…

КЛОТЕН

Ще ми служиш ли? Щом така дълго и вярно си придружавал голата Фортуна на този просяк Постум, не е възможно да не станеш мой усърден помощник, като имаш предвид облагата от туй. Ще ми служиш, нали?

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост.

КЛОТЕН

Дай си ръката! Ето ти кесията ми. Да е останала у тебе някоя дреха на бившия ти господар?

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост. В стаята ми е костюмът, който той носеше, когато се раздели с господарката ми.

КЛОТЕН

Бягай да ми го донесеш! Това ще ти е първата услуга. Бързай!

ПИЗАНИО

Отивам, ваша светлост.

Излиза.

КЛОТЕН

Ще ти дам аз една среща на пристана в Милфорд!… Забравих да го попитам за едно нещо. Ще си го спомня след малко… Точно там ще те убия, подли Постуме! Къде се бави тоя с дрехите! Преди време тя ми каза — и сърцето ми още се оригва на горчиво от тези думи! — че поставяла най-вехтата дреха на Постум по-високо от моята личност с благородния й произход и цялата й украса от дарби и качества. Тъкмо облечен в тази негова дреха, ще я изнасиля; първо ще го убия, и то пред очите й! Така ще види храбростта ми и това ще бъде моята отплата за нейното презрение! Ей го, проснат на земята, а аз произнасям — сложил крак върху трупа му — победната си реч! И когато утоля своята сласт (което, казах, за да я унизя, ще извърша във вехтата му дреха, която й е тъй ценна!), ще я натиря с юмруци и ритници обратно към двореца! Беше й драго да ме унижава — за мене пък ще е весело да й отмъстя!

Влиза отново, носейки дрехи, Пизанио.

Тези ли са?

ПИЗАНИО

Да, ваша светлост.

КЛОТЕН

Колко време измина, откак е тръгнала за Милфорд?

ПИЗАНИО

Едва ли е успяла да стигне там.

КЛОТЕН

Отнеси тези дрехи в стаята ми — това е втората ми поръчка. Третата е да онемееш за всичко, свързано с моя кроеж. Бъди изпълнителен и повишението само ще похлопа на вратата ти. Мъстта ме чака в Милфорд. Защо нямам крила, та да стигна дотам за миг! Тръгвай и бъди ми верен!

Излиза.

ПИЗАНИО

Безчестнико, на теб за да съм верен,