над твоя, Постуме!
БЕЛАРИЙ
Гнети го нещо!
ГВИДЕРИЙ
Ах, как бих искал да го облекча!
АРВИРАГ
И аз! И бих направил за това
какво ли не!
БЕЛАРИЙ
Елате тук, момчета!…
Шепне им нещо.
ИМОГЕНА
Ако велики хора бяха свели
двореца си до тази тясна дупка,
за да живеят просто, без прислуга,
под ръководството на съвестта си,
презряла краткотрайните възхвали
на шумните тълпи, не, те не биха
надхвърлили по благородство тази
чудесна двойка! О, небе, прости ми,
но с тях за да живея, бих желала
да стана мъж, понеже моят Постум
измами ме!
БЕЛАРИЙ
… Така и ще направим!
Сега да сготвим дивеча!… Момченце,
беседата на гладно не върви.
Щом хапнем, ако туй ти е приятно,
ще чуем твоя разказ.
ГВИДЕРИЙ
Заповядай!
АРВИРАГ
Нощта — за бухала, и утринта —
за чучулигата, не са така
добре дошли!
ИМОГЕНА
Благодаря ви!
АРВИРАГ
Влизай!
Излизат.
Рим.
Влизат двама Сенатори и неколцина Трибуни.
ПЪРВИ СЕНАТОР
Заповедта на Цезаря гласи:
„Понеже простолюдието още
се бие със панони и далмати,
а легионите, на гарнизон
във Галия, са слаби за войната
с метежните британци, то да бъдат
приканени и знатните към лично
участие във нея! За проконсул 75 75 Проконсул — в древния Рим бивш консул, изпратен от Сената за управител на провинция.
е назначен Гай Луций, а на вас,
трибуни римски, дава се властта
да проведете набора веднага
и повсеместно. Да живее Цезар!“
ТРИБУН
И похода ще води Луций?
ВТОРИ СЕНАТОР
Да.
ТРИБУН
Тоз, който е във Галия?
ПЪРВИ СЕНАТОР
Той точно
и с тези легиони, на които
вий трябва да окажете подкрепа
със свойте набори. Заповедта
указва всичко: числени състави
и дати за отправяне.
ТРИБУН
Разбрано.
Ще знаем да изпълним своя дълг!
Излизат.
Уелс.
Влиза Клотен.
КЛОТЕН
Тук някъде трябва да е мястото на срещата им, ако Пизанио ми го е начертал вярно. Как ми лежи по мярка неговата дреха! Защо тогава да не ми легне по мярка и жена му, която е създадена от същия, който е създал шивача му? Точно така! Вече почва да ми се мярка във въображението как й взимам мярката на честността! Така че, на работа! Понеже не е суетност сегиз-тогиз да разговаряш насаме с огледалото, смея да твърдя, че съм не по-зле сложен от него, не по-стар, по-силен, равен по богатство, по-облагодетелствуван от него по род, еднакво способен в обществените служби и по-блестящ в личните разправи; и въпреки всичко туй това глупаво същество обича него, напук на мене! Какво нещо е животът! Твоята глава, Постуме, която сега стърчи над раменете ти, след малко ще се търкулне на земята, жена ти ще бъде изнасилена, дрехата ти — насечена на парчета пред очите й; и като свърша всичко туй, ще я подгоня с ритници към къщи й. Вярно, баща й може да се поразгневи, загдето съм се отнесъл малко грубичко с неговата щерка, но моята майка умее да направлява настроенията му, така че накрая дори ще ме потупат по рамото. Конят ми е здраво вързан. Излизай, меч мой! Фортуна ми ги прати в ръцете. Мястото съвпада точно с описанието, а оня негодник не би посмял да ме излъже.
Излиза.
Уелс.
Влизат — откъм пещерата — Беларий, Гвидерий, Арвираг и Имогена.
БЕЛАРИЙ
Не си добре. Почакай ни, додето
се върнем от лова!
АРВИРАГ
Стой тука, братко!…
Нали сме братя?
ИМОГЕНА
Както всички хора,
но те не са с еднаква здравина,
макар омесени от пръст една.
Не съм добре.
ГВИДЕРИЙ
Аз тука ще остана.
Вий двамата отивайте на лов!
ИМОГЕНА
Не съм тъй зле, но и добре не съм,
а пък не съм от глезльовците градски,
умиращи, преди да заболеят.
Така че, оставете ме! Не бива
да нарушавате за мен реда си.
Светът ни се крепи на обичая —
без него рухва. Нищо че съм болен!
Това че някой ще остане с мене,
не ще ме излекува. Този, който
не иска общество, от обществото
не получава полза; и едва ли
съм толкоз болен, щом за болестта си
тъй бистро разсъждавам. Много моля
да поверите своя дом на мен!
Читать дальше