Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

нарекъл милосърден!

Излиза.

БЕЛАРИЙ

О, природо,

божествена създателко, как ярко

личи емблемата ти в тази двойка

от царствени момчета! Те са нежни

като зефира, който толкоз леко

погалва теменужката, че тя

не трепва със главица; и сурови —

когато пламне кралската им кръв —

като свирепата планинска хала,

която хваща бора за върха

и го огъва оземи. И просто

е чудно туй, че по неясен усет

величие постигат те без пример,

чест — без напътствия, добри обноски —

невиждани у другиго, и храброст —

която саморасла дава плод

като садена! Но какво ще значи

появата на Клотен и какво

смъртта му ни вещае?

Влиза отново Гвидерий.

ГВИДЕРИЙ

Где е брат ми?

Изпратих тиквата на оня с вест

до майка му. Трупът му ще остане

заложник тук!

Тържествена музика.

БЕЛАРИЙ

Мълчете! Полидоре,

чуй моя саморъчен инструмент!

Защо ли Кадвал е решил да свири?

ГВИДЕРИЙ

Той там ли е?

БЕЛАРИЙ

Отиде току-що.

ГВИДЕРИЙ

Какво ще значи туй? Откак почина

обичната ни майка, инструментът

не е звучал. Тържествените звуци

прилягат на тържествени минути —

за нищо плачат или вдигат шум

маймуни само и деца без ум.

Какво му е на Кадвал?

Влиза отново Арвираг, носещ тялото на Имогена.

БЕЛАРИЙ

Ей го, носи

ужасната причина за това,

в което го упрекваме!

АРВИРАГ

О, скръб!

Издъхнало е дивното ни птиче!

Бих скочил от шестнайсет на шейсет

и младата си пъргавост сменил бих

със патерици старчески — туй само

да можех да не видя!

ГВИДЕРИЙ

Ах, чист крин,

на своето стъбло ти беше дваж

по-прелестен, отколкото тъй, носен

от моя брат!

БЕЛАРИЙ

О, болест меланхолна,

кой ум е стигнал мътното ти дъно,

та да насочва мудния ни кораб

към залива на здравето! Горкото,

на Юпитера само е известно

какво от теб би станало — аз само

туй зная, че смъртта от нас те грабна

като момченце рядко!… Казвай: как

завари го?

АРВИРАГ

Тъй, както е сега,

безжизнено, с усмивчица на устни —

в съня му сякаш беше пробръмчала

мушица, не стрелата на смъртта,

с главичка на възглавката.

ГВИДЕРИЙ

Къде?

АРВИРАГ

На пода, тъй, с кръстосани ръчици.

Помислих си, че спи и се събух

да не шумя.

ГВИДЕРИЙ

Да, сякаш е заспало

и сложим ли го в гроба, той ще стане

легло детинско… Феи лекокрили

над тебе ще кръжат и ще те пазят

от червеите, миличко!

АРВИРАГ

С цветя,

додето аз съм жив и лято има,

ще кича твоя тъжен гроб, Фиделе —

не ще ти липсват бледата иглика,

на твоя лик прилика, ни камбанки,

лазурни като жилките ти, нито

цветът на шипката, не по-уханен —

без туй да го обижда — от дъха ти!

И всичко туй във човка милостива

червеношийките ще ти го носят,

за срам на тез наследници, които

бащите си без паметник оставят;

а зиме пък, като във топла шуба,

със мъх пак те ще ти завиват гроба,

за да не мръзнеш в него!

ГВИДЕРИЙ

Стига толкоз!

Недей със женски хленч да правиш сцени

от мъжката ни скръб! Наш дълг сега е

да го положим във земята без

протакане излишно.

АРВИРАГ

А къде?

ГВИДЕРИЙ

До гроба на обичната ни майка.

АРВИРАГ

До нея, да! И нека, Полидоре,

изпратим го с оназ надгробна песен —

макар че гласовете ни са вече

мъжествено пропукани, — която

на майка си изпяхме; трябва само

с „Фиделе“ да заместим „Еврифила“.

ГВИДЕРИЙ

Аз лошо пея, Кадвале — ти пей,

пък аз ще плача и ще изговарям

словата с теб: една невярна нота

в печално пение звучи по-зле от

лъжа във храм!

АРВИРАГ

Добре, ще ги говорим.

БЕЛАРИЙ

В бедите по-голямата лекува

по-малката: забравихме за Клотен.

Той син бе на кралица и плати

за туй, че тук яви се като враг.

Наистина, в земята прост и знатен

превръщат се в един и същи прах,

но Уважението, този ангел,

чиито правила крепят света,

дели по степен людете. Врагът ни

бе принц по сан и ние му дължим

достойно погребение.

ГВИДЕРИЙ

Така е.

Донесте, моля ви, трупа му тук.

Терсит 76 76 Терсит — прост гръцки воин от войската, обсаждаща Троя, остро и жлъчно критикуващ началниците си и обрисуван от Омир като уродлив сквернословещ Действащо лице в „Троил и Кресида“. е ценен колкото Аякса 77 77 Ликс — става дума за един от двамата Аяксовци. Великия Аякс, син на саламинския цар Теламон, един от героите на „Илиада“. Действащо лице в „Троил и Кресида“.