Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

подир смъртта на двамата.

АРВИРАГ

А ние

в туй време ще изпеем „Упокой“

на малкия Фиделе. Почвай, братко!

Беларий излиза.

ГВИДЕРИЙ

Не, Кадвале! Главата му към изток!

Баща ни иска тъй да правим.

АРВИРАГ

Вярно.

ГВИДЕРИЙ

Тогаз хвани оттам!

АРВИРАГ

Така. Започвай!

ПЕСЕН

ГВИДЕРИЙ

„Няма вече зимен студ,

няма вече летен зной —

след несгоди, мъки, труд

вечен чака те покой!

Просяк слаб, търговец тлъст

като теб ще станат пръст.“

АРВИРАГ

„Няма вече гнет свиреп,

няма жад и няма глад

и еднакви са за теб

тревен стрък и дъб клонат!

Скиптър, книга, меч и кръст,

всичко земно става пръст.“

ГВИДЕРИЙ

„Няма вече клевети,…“

АРВИРАГ

„няма хапещи слова,…“

ГВИДЕРИЙ

„няма вече да трещи…“

АРВИРАГ

„гръм над твоята глава!…“

ГВИДЕРИЙи АРВИРАГ

„… Млади ласки, танц чевръст,

всичко туй ще стане пръст.“

ГВИДЕРИЙ

„Черен чар да гине!“

АРВИРАГ

„Зло да те отмине!“

ГВИДЕРИЙ

„Черв да те не лази!“

АРВИРАГ

„Святост да те пази!“

ГВИДЕРИЙи АРВИРАГ

„И да тачат гроба твой

поколения безброй!“

Влиза отново Беларий, носещ трупа на Клотен.

ГВИДЕРИЙ

Завършихме със обреда. Сложете

и него тук!

БЕЛАРИЙ

Донесох и цветя.

Ще ги окичим през нощта със нови —

студени от среднощната роса,

за гроб те най подхождат… На челата

Цветя те бяха също като вас —

и вий, цветя, ще клюмнете след час!…

Деца, елате с мен, да се помолим —

прибира си ги майката земя,

шумът им върху нея отшумя!

Излиза заедно с Гвидерий и Арвираг.

ИМОГЕНА (събужда се)

… За Милфорд, драги. Откъде е пътят?…

Благодаря… Къде? Оназ горичка?…

А колко е дотам?… Шест мили цели?

О, аз горката! Цяла нощ вървях,

ще легна да поспя…

Вижда трупа на Клотен.

… Мъж! Мъж до мен!…

О, богове небесни! Тез цветя

са сякаш радостите на живота,

а този труп — скръбта му! Не, навярно

това е сън, тъй както сън било е,

че сякаш домакинствах в пещерата

на честни хора. Явно всичко туй е

една стрела, направена от нищо,

която парите на моя мозък

са стрелнали към нищото! Да, често

като ума и зрението лъже…

Треперя още. Богове безсмъртни,

ако прикътали сте капка милост

в небето горе, колкото окото

на мушитрънче, част от нея само

ръснете върху мене!… Не, сънят

не ще да се разсее! Още тук е,

не мним, а истински!… Какво е туй?

Труп без глава? И дрехата на Постум?

Да, той е, той! Познавам го по всичко!

Тоз крак на Хермес 78 78 Хермес (мит.) — бог на търговците и крадците, съответстващ на римския Меркурий; вестител на боговете. , туй бедро на Марс,

тез мишци Херкулесови!… Но где е

главата му на Юпитер? Нима се

избиват и там горе? О, мой скъпи!

Пизанио, Хекубините клетви

срещу ахейците 79 79 „… Хекубините клетви срещу ахейците…“ — Хекуба е съпруга на Приам, царя на Троя, изгорена от гърците. , и моите с тях,

дано те стигнат! Ти и оня гаден

престъпен дявол, Клотен, сте заклали

съпруга ми! Писмото и четмото

да бъдат смятани от днес нататък

за криещи коварство! Тъй е, зная!

Проклетият Пизанио със свойте

подправени послания лишил е

тоз кораб, нямащ равен на света,

от марса 80 80 Марс — наблюдателна площадка на корабна мачта. му! Къде ти е главата,

мой Постуме? Къде е тя? Ах, где е?

Могъл би във сърцето да те мушне,

та тъй поне лицето ти да виждам!…

Пизанио? Не е възможно!… Да,

от злост и алчност двамата със Клотен

са го извършили! Да, явно, явно!

Нима убийствено за сетивата

не се оказа ценното лекарство,

което той ми даде? Той и Клотен!

О, мили, обагри със свойта кръв

страните ми, та който ни съгледа,

от ужас да изтръпне! Мили! Скъпи!

Пада върху трупа.

Влизат Гай Луций, Офицери и Ясновидец.

ОФИЦЕР

Достойни Луций, всички легиони,

на гарнизон във Галия, са вече

прехвърлени и заедно със флота

те чакат тук, във Милфорд, за да влязат

във бой с врага!

ГАЙ ЛУЦИЙ

А новости от Рим?

ОФИЦЕР

В Италия сенатът е набрал

от простолюдие и благородни

войска, за бой ламтяща, възглавена

от брата на Сиенския владетел 81 81 „… сиенския владетел…“ — Сиена е град в областта Тоскана — Централна Италия. ,