Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

не изпълняват всичко. Във дълга им

е само туй, което е законно.

О, богове, да бяхте ми платили

за всеки грях, не щях да доживея

до тоз най-лош; тъй щеше Имогена

да бъде жива, за да се покае,

а аз — погубен, като по-заслужил

за вашето възмездие. Но вие

едни от нас при първата им грешка

откъсвате оттук, за да не могат

по-тежко да сгрешат; а други дълго

оставяте да трупат грях над грях,

един от друг по-грозни, за да могат

във страх от себе си да се разкаят

и пак спасят. Но Имогена вече

е там, при вас. Да бъде вашта воля

и сила дайте ми да я приема,

каквато е! В отряд от римски знатни

доведен тук, аз трябва да се бия

със кралството на своята съпруга.

Не! Стига ми, Британио, това, че

лиших те от принцеса — други рани

не ща да ти нанасям. Затова,

небе преблаго, чуй какво решил съм:

таз римска броня ще сменя със плъст

на селянин британски и във бой

за тебе ще издъхна, Имогено,

която и тъй правиш смъртоносен

за мене всеки вдъх! Така, незнаен,

ни мразен, ни обичан, влизам в бой!

Мощта на Леонатовци във мене

всели, небе! Дари ме със успехи,

учудващи при тез невзрачни дрехи!

Облечен като момък от народа,

от днешен ден въвеждам нова мода:

за укор към духа на времената,

отвътре да се носи красотата!

Излиза.

Британия.

Влизат — от една страна Гай Луций, Якимо и Римската войска; от друга — Британската войска, следвана от Постум, облечен като прост войник. Те прекосяват сцената и излизат. После влизат отново, сражавайки се, Якимо и Постум. Последният побеждава Якимо, обезоръжава го и излиза.

ЯКИМО

Нечистата ми съвест ме лишава

от мощ и мъжество! Оклеветих

принцесата на таз страна и ето,

наказан съм от въздуха й, който

ми взима силите — как инак този

нищожен селяндур би победил

мен, рицаря? Не, носени, тъй както

аз нося ги, тез наши титли тежки

превръщат се във гаври и насмешки!

Британио, щом твоят прост селяк

нас, знатните на Рим, тъй мачка с крак,

Какви ли знатни имаш ти тогаз?

Ний нищо сме, вий всичко сте пред нас!

Излиза.

Битката продължава. Британците бягат.

Цимбелин бива пленен. Влизат Беларий, Гвидерий и Арвираг.

БЕЛАРИЙ

Стой! В тясното ще можем да ги спрем!

Ний пазим пътя! Нищо не ни гони

освен страха ни!

ГВИДЕРИЙи АРВИРАГ

Не отстъпвай! Бий се!

Влиза отново Постум и помага на британците.

Те освобождават Цимбелин и излизат.

Влизат Гай Луций, Якимо и Имогена.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Момче, спасявай се! Тук, виждаш сам,

свой свой убива, сякаш че Войната,

с превръзка на очите, безразборно

размахва меч!

ЯКИМО

Получиха подкрепа!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Нещата се обърнаха внезапно.

Налага се да хвърлим нови сили

или да бягаме!

Излизат.

Британия.

Влизат Постум и един британски Велможа.

ВЕЛМОЖАТА

Хей, ти! Не идеш ли оттам, където

сме спрели неприятеля?

ПОСТУМ

Оттам,

макар че вий май идете, отдето

сме бягали!

ВЕЛМОЖАТА

Оттам.

ПОСТУМ

Не сте за упрек,

защото без небесната намеса

загубено бе всичко. Кралят беше

отрязан откъм фланговете, строят —

не вече строй, а някаква река

от гърбове британски — беше рукнал

в една пътечка тясна. А врагът,

от много кръвнина език провесил,

ги гонеше, негоден да насмогне

на толкоз работа: и тук един

изхъркваше, друг рухваше ранен,

а трети, в страх, сам вирваше пети,

додето проходът се цял задръсти

от мъртъвци, със рани все в гърба,

и пъзлювци, стаили се да чакат

по-срамна смърт!

ВЕЛМОЖАТА

А где е таз пътечка?

ПОСТУМ

До бойното поле. Ограничена

от два тревисти ската, тъй че даде

възможност на един старик във броня —

кълна се, храбър! — да извърши подвиг,

за който кралят трябва да го храни

години толкоз, колкото е расла

брадата му! Той с две момчета, външно

за селски състезания по-годни,

отколкото за бой; с лица, по-нежни

от тез, които дамите — за тен

или от свян — закриват с тъмни маски 83 83 „… закриват с тъмни маски…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи. ,

изскочи отстрани, препречи гордо

пътеката и ревна с грозен глас: