Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

„Британските елени само мрат

във бягство, не британските мъже!

Страхливците — във ада! Нито крачка

или ще си получите от нас —

като животни — туй, което пълни

сърцата ви със животински страх

и от което можете избяга

не с бягство, а с отпор! Назад!“ — и тъй

тез трима храбреци — по дух и в дело,

три хиляди, защото трима души,

които нещо вършат, са цял полк,

щом другите бездействат! — с вик „Стой! Стой!“

и с личен пример, който би превърнал

във копия и хурките, кръвта

накараха — донякъде от срам,

донякъде от смелост — да се върне

по бледите лица; така че тези,

които бяха станали страхливци

по подражание — проклет да бъде

тоз, който в битката побягва пръв! —

започнаха след тримата и те

назад да се озъбват, както правят

подгонените лъвове. И ето,

врагът се спря, разколеба и хукна

в безредие обратно. Като пилци

се пръснаха орлите, току-що

налитали върху ни; като зайци

търчеха тез, които преди миг

с победен вик ни гонеха, и дойде

редът сега на нашите пъзливци —

като остатъците от сухар

при дълго плаване — и те да влязат

във работа накрай. Видели с радост,

че е открита задната вратичка

в сърцата на вразите — о, небе! —

как страшно те сечеха! Преди малко

побягнали дузина от един,

сега преследват всеки по двайстина;

примрели от уплаха току-що,

сега вселяват ужас вред, същински

страшилища на боя!

ВЕЛМОЖАТА

Малко чудно:

една пътека тясна, един старец

и две момчета!…

ПОСТУМ

Нищо чудно няма!

Изглежда, че създаден сте по-лесно

да се учудвате на чужди подвиг,

отколкото да вършите свой собствен!

Защо не съчините и куплети

за подигравка? Ето ви един:

„От две деца и старец вдетинен

бе Рим разбит един прекрасен ден!“

ВЕЛМОЖАТА

Не се сърди!

ПОСТУМ

Че кой се сърди? Аз

за дружба търся хора като вас —

такива бегълци по навик стар

избягват и противник, и другар!…

Накарахте и мене да говоря

във римички!

ВЕЛМОЖАТА

Е, щом се сърдиш, сбогом!

Излиза.

ПОСТУМ

Пак бягаш, а? Началство е героя,

а пита мен за новости от боя!

О, колко като този днеска бяха

готови да дадат и чест, и титли,

за да останат живи! Да, и колко,

макар и да си плюха на петите,

загинаха! Едничък аз, опазван

от своето проклятие, не срещнах

Смъртта, където чувах я да стене

и виждах да вършее! Странно нещо,

чудовище е уж, а пък се крие

в бокали златни, във легла от пух,

във сладки думи; и слуги тя има,

о, много повече на брой от тези,

които вадят меч за нея в битки!

Ще я намеря! Тъй като сега е

с британците, не съм британец вече.

Ще взема пак страната на онези,

с които дойдох. Без да се сражавам,

ще се предам на първия селяк —

тъй с мойта смърт ще бъде заплатено

за твоето убийство, Имогено!

Влизат двама Британски офицери и Войници.

ПЪРВИ ОФИЦЕР

Сразихме ги! Гай Луций е пленен!

Да хвалим боговете! Всички смятат,

че старецът и двамата му сина

са ангели!

ВТОРИ ОФИЦЕР

И още един воин —

във прости дрехи — ни помогна много!

ПЪРВИ ОФИЦЕР

И аз тъй чух, но всички те са сякаш

потънали в земята… Стой! Ти кой си?

ПОСТУМ

Войник на Рим, с когото ти не би

говорил тъй, ако и други бяха

се били като него!

ВТОРИ ОФИЦЕР

Дръж го!… Куче,

ти няма да се върнеш да разказваш

за враните, които са ви яли!…

Навярно е от видните им, щом

се пъчи тъй. Водете го при краля!

Излизат.

Влизат Цимбелин, Беларий, Гвидерий, Арвираг, Пизанио и пленени Римляни, водени от Стража. Капитаните представят Постум на Цимбелин, който го предава на един Тъмничар.

Британия.

Влизат Постум и двама Тъмничари.

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Сега си спънат тъй, че никой няма

да те открадне — можеш да пасеш,

ако намериш паша…

ВТОРИ ТЪМНИЧАР

… и охота!

ПОСТУМ

Добре дошло, затворничество, път

към свободата, вярвам! Аз все пак

съм по-добре от подагрика, който

би предпочел да стене в болка, вместо

да иде при най-сигурния лекар,

Смъртта, която ключ е и за тези

окови тука. Съвест моя, ти си

по-здраво стегната от тези китки

и глезени! О. благи богове,

пратете ми спасителните клещи

на покаянието, за да счупя