„Британските елени само мрат
във бягство, не британските мъже!
Страхливците — във ада! Нито крачка
или ще си получите от нас —
като животни — туй, което пълни
сърцата ви със животински страх
и от което можете избяга
не с бягство, а с отпор! Назад!“ — и тъй
тез трима храбреци — по дух и в дело,
три хиляди, защото трима души,
които нещо вършат, са цял полк,
щом другите бездействат! — с вик „Стой! Стой!“
и с личен пример, който би превърнал
във копия и хурките, кръвта
накараха — донякъде от срам,
донякъде от смелост — да се върне
по бледите лица; така че тези,
които бяха станали страхливци
по подражание — проклет да бъде
тоз, който в битката побягва пръв! —
започнаха след тримата и те
назад да се озъбват, както правят
подгонените лъвове. И ето,
врагът се спря, разколеба и хукна
в безредие обратно. Като пилци
се пръснаха орлите, току-що
налитали върху ни; като зайци
търчеха тез, които преди миг
с победен вик ни гонеха, и дойде
редът сега на нашите пъзливци —
като остатъците от сухар
при дълго плаване — и те да влязат
във работа накрай. Видели с радост,
че е открита задната вратичка
в сърцата на вразите — о, небе! —
как страшно те сечеха! Преди малко
побягнали дузина от един,
сега преследват всеки по двайстина;
примрели от уплаха току-що,
сега вселяват ужас вред, същински
страшилища на боя!
ВЕЛМОЖАТА
Малко чудно:
една пътека тясна, един старец
и две момчета!…
ПОСТУМ
Нищо чудно няма!
Изглежда, че създаден сте по-лесно
да се учудвате на чужди подвиг,
отколкото да вършите свой собствен!
Защо не съчините и куплети
за подигравка? Ето ви един:
„От две деца и старец вдетинен
бе Рим разбит един прекрасен ден!“
ВЕЛМОЖАТА
Не се сърди!
ПОСТУМ
Че кой се сърди? Аз
за дружба търся хора като вас —
такива бегълци по навик стар
избягват и противник, и другар!…
Накарахте и мене да говоря
във римички!
ВЕЛМОЖАТА
Е, щом се сърдиш, сбогом!
Излиза.
ПОСТУМ
Пак бягаш, а? Началство е героя,
а пита мен за новости от боя!
О, колко като този днеска бяха
готови да дадат и чест, и титли,
за да останат живи! Да, и колко,
макар и да си плюха на петите,
загинаха! Едничък аз, опазван
от своето проклятие, не срещнах
Смъртта, където чувах я да стене
и виждах да вършее! Странно нещо,
чудовище е уж, а пък се крие
в бокали златни, във легла от пух,
във сладки думи; и слуги тя има,
о, много повече на брой от тези,
които вадят меч за нея в битки!
Ще я намеря! Тъй като сега е
с британците, не съм британец вече.
Ще взема пак страната на онези,
с които дойдох. Без да се сражавам,
ще се предам на първия селяк —
тъй с мойта смърт ще бъде заплатено
за твоето убийство, Имогено!
Влизат двама Британски офицери и Войници.
ПЪРВИ ОФИЦЕР
Сразихме ги! Гай Луций е пленен!
Да хвалим боговете! Всички смятат,
че старецът и двамата му сина
са ангели!
ВТОРИ ОФИЦЕР
И още един воин —
във прости дрехи — ни помогна много!
ПЪРВИ ОФИЦЕР
И аз тъй чух, но всички те са сякаш
потънали в земята… Стой! Ти кой си?
ПОСТУМ
Войник на Рим, с когото ти не би
говорил тъй, ако и други бяха
се били като него!
ВТОРИ ОФИЦЕР
Дръж го!… Куче,
ти няма да се върнеш да разказваш
за враните, които са ви яли!…
Навярно е от видните им, щом
се пъчи тъй. Водете го при краля!
Излизат.
Влизат Цимбелин, Беларий, Гвидерий, Арвираг, Пизанио и пленени Римляни, водени от Стража. Капитаните представят Постум на Цимбелин, който го предава на един Тъмничар.
Британия.
Влизат Постум и двама Тъмничари.
ПЪРВИ ТЪМНИЧАР
Сега си спънат тъй, че никой няма
да те открадне — можеш да пасеш,
ако намериш паша…
ВТОРИ ТЪМНИЧАР
… и охота!
ПОСТУМ
Добре дошло, затворничество, път
към свободата, вярвам! Аз все пак
съм по-добре от подагрика, който
би предпочел да стене в болка, вместо
да иде при най-сигурния лекар,
Смъртта, която ключ е и за тези
окови тука. Съвест моя, ти си
по-здраво стегната от тези китки
и глезени! О. благи богове,
пратете ми спасителните клещи
на покаянието, за да счупя
Читать дальше