Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Излиза.

Британия.

Влизат Цимбелин, Беларий, Гвидерий, Арвираг, Пизанио и Велможи.

ЦИМБЕЛИН

До мене застанете вий, които

опазихте по воля на небето

престола ми! Сърцето ми скърби,

че бедният боец, чиито дрипи

посрамиха доспехи позлатени

и който с гола гръд без страх вървеше

пред здрави щитове, не е намерен.

Щастлив ще бъде, който го открие,

ако такъв могъл бих да го сторя

със свойте милости!

БЕЛАРИЙ

За пръв път виждам

в тъй бедно същество такава доблест,

тъй ценни подвизи от едного,

по външност обещаващ само трепет

и рабски дух!

ЦИМБЕЛИН

И няма вест от него?

ПИЗАНИО

Бе търсен между живи и умрели,

но без успех.

ЦИМБЕЛИН

Понеже нямам начин

да му предам, което му се пада,

наградата за него ще прибавя

към вашите, глава, сърце, десница

на моята Британия, които

й дадохте живот! Сега е време

да чуем откъде сте.

БЕЛАРИЙ

Господарю,

от Камбрия сме родом и сме знатни.

Със друго да се хвалим — освен само

с това, че сме и честни — би било

невярно и нескромно.

ЦИМБЕЛИН

На колене!…

От този миг сте рицари. Станете!

Във свойта свита аз ви зачислявам

със почестите, следващи от туй!

Влизат Корнелий и Придворни дами.

Печални са лицата ви. Нима

победите тъй мрачно се приветстват?

Като че ли сте римляни, а не

от двора на Британия!

КОРНЕЛИЙ

Кралю,

ще огорча великата ви радост

с печална вест: кралицата почина.

ЦИМБЕЛИН

Най-малко на лечител подобава

такава реч! Но, знам, при все че могат

да удължават нашия живот,

и лекарите мрат. Как свърши тя?

КОРНЕЛИЙ

Тъй както и живя — във бяс и лудост.

Жестока към околните, умря

жестока спрямо себе си. За всичко,

в което се призна преди смъртта си,

ще ви докладвам точно. Тез жени

присъстваха със бузи овлажнели

на края й, така че, ако сбъркам,

пред вас ще ме поправят.

ЦИМБЕЛИН

Говори!

КОРНЕЛИЙ

Най-първо си призна, че ни за миг

не е изпитвала любов към вас,

а искала е трона ви; за него

се е омъжила и на властта ви

жена била е, а към вас самия

е чувствала ненавист.

ЦИМБЕЛИН

Тя едничка

е знаела това и да го бе

сама изрекла не на смъртно ложе,

не щях да й повярвам! Продължавай!

КОРНЕЛИЙ

За дъщеря ви, към която беше

привидно толкоз ласкава, призна,

че тя била й от скрипя по-гадна

и само със внезапното си бягство

избягнала отровата й.

ЦИМБЕЛИН

О,

какво чудовище! Жени, кой може

до дъно да ви види! Може би

и друго имаш?

КОРНЕЛИЙ

Да, и то по-лошо.

Призна, кралю, че пазела за вас

отровен прах, от който вие щял сте

да гаснете несетно, ден след ден,

а тя в туй време смятала със грижи,

целувки, сълзи, бдения край вас

така да ви замае и зароби,

че вие да посочите сина й

за свой наследник. Тъй като принц Клотен

със своето изчезване от двора

объркал беше плана й, тя всичко

разкри докрай пред нас и пред небето

и съжалявайки, че туй, което

бе мътила, се бе осуетило,

издъхна със проклятия!

ЦИМБЕЛИН

Вий също

сте чули туй?

ПРИДВОРНА ДАМА

Да, всичко, господарю!

ЦИМБЕЛИН

Очите ми не са виновни — тя

бе хубава; ушите ми, пленени

от нейните ласкателства, те също

вина не носят; нито туй сърце,

повярвало в измамната й външност.

Порочно би било да се съмнявам.

Но ти, о, дъще, би могла да кажеш

и потвърдиш с горчивите си мъки,

че бил съм луд. О, благи богове,

греха ми поправете!

Влизат Гай Луций, Якимо, Ясновидецът, римски Пленници, водени от Стража; след тях — Постум, воден от Вестителя, и Имогена.

Сега ти идеш не за данък, Луций.

Той вече е отсечен с меч. Но в боя

загинаха не малко храбреци

от нашите и техните роднини

поискаха, за да успокоят

душите им, вий, пленниците наши,

да бъдете принесени във жертва,

което обещахме им. Така че

гответе се!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Войните, Цимбелине,

са пълни със обрати. Този ден

бе ваш случайно; ако в боя бяхме

надвили ние, ти не би ни чул

да плашим свойте пленници със смърт,

но щом като небето е решило

да няма друго средство за разплата

освен кръвта, по вашему да бъде!

Умеят римляните да умират