Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

със римска твърдост. Август ще узнае

за всичко туй. Молби към тебе нямам

освен едничка таз: това момченце

от вашите бе мой служител верен.

Със откуп разреши ми да спася

живота му — не вярвам господар

да се е хвалил с паж тъй мил, тъй предан,

тъй точно предугаждащ мисълта му,

тъй честен, ловък, ласкав. Нека тези

достойнства негови подсилят мойто

прошение към теб, кралю, което,

надявам се, ти няма да отхвърлиш.

Той зло не е направил на британец,

макар да бе при римлянин на служба.

Помилвай го!

ЦИМБЕЛИН

Аз виждал съм го нейде.

Тоз лик ми е отнякъде познат!…

Чертите ти спечелиха ме вече,

момчето ми! От днес си мое. Нещо

във мене тук ме кара да ти кажа:

„Живей, дете!“ Какво е то, не зная

но няма нужда да благодариш

на своя господар. Живей и знай,

от Цимбелин ще имаш всяка милост,

прилягаща на неговата щедрост

и твойто положение, дори

от тез обречени да ми поискаш

най-знатния!

ИМОГЕНА

Благодаря, кралю!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Живота ми да просиш, не ти искам,

момчето ми, но въпреки това,

знам, туй ще сториш.

ИМОГЕНА

Не, уви! Аз имам

да искам друго. Нещо тук съгледах,

за мене по-ужасно от смъртта.

Животът ви ще трябва, господарю,

да се оправя сам.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Това момче

ме изостави, подигра се с мен!

О, който с млади радостта си свърже,

престава да се радва твърде бърже!…

Защо стои тъй втренчено?

ЦИМБЕЛИН

Е? Казвай!

Все повече харесваш ми, така че

съветвам те и повече да искаш!

Навярно тоз, когото гледаш там,

е твой роднина или твой приятел?

Би искал може би да го спасиш?

ИМОГЕНА

Тоз римлянин е сродник с мен по-малко,

отколкото сме с вас, защото аз съм

ваш поданик и затова и сродник

донякъде.

ЦИМБЕЛИН

Защо тогаз го гледаш?

ИМОГЕНА

Кралю, ще ви го кажа насаме,

ако желаете да ми дадете

високия си слух.

ЦИМБЕЛИН

Ще те изслушам

внимателно и с радост. Как се казваш?

ИМОГЕНА

Фиделе, ваша светлост.

ЦИМБЕЛИН

Е, Фиделе,

от днес сме, значи, паж и господар.

Ела насам и говори свободно!

Отиват настрани, разговаряйки.

БЕЛАРИЙ

Човек би казал, че онуй дете е

възкръснало!

АРВИРАГ

Две пясъчни зрънца

не си приличат, както туй прилича

на розовото ангелче, което

напусна ни! Какво ще кажеш, братко?

ГВИДЕРИЙ

Че мъртвият Фиделе оживял е!

БЕЛАРИЙ

Мълчете! Тихо! То не ни поглежда.

Възможно е да му прилича само.

Да беше нашето момче, отдавна

то би ни заговорило!

ГВИДЕРИЙ

Но ние

видяхме го умряло!

БЕЛАРИЙ

Замълчи!

Да чуем по-нататък!

ПИЗАНИО (настрани)

Туй е тя!

Щом тя е жива, нищо друго няма

значение за мен!

Цимбелин и Имогена излизат напред.

ЦИМБЕЛИН

Ела насам!

До мене застани и питай гласно!

Към Якимо.

Ти, пленнико, ела! Това момченце

ще те запита нещо. Бъди искрен

или, кълна се в страшната си власт

и в милостта и, главна моя гордост,

със най-ужасни мъки ще пресея

лъжа и истина във твоите думи!…

Е, питай го!

ИМОГЕНА

Едно ще го запитам:

да каже благородникът, отде

получил е тоз пръстен?

ПОСТУМ (настрани)

Моят пръстен?

Какво му влиза в работата?

ЦИМБЕЛИН

Казвай!

Отде е този светъл диамант

на пръста ти?

ЯКИМО

Ти с мъки би ме карал

да скрия туй, което тебе в мъки

ще хвърли, щом разкрия го!

ЦИМБЕЛИН

Как мене?

ЯКИМО

Щастлив съм, че насили ме да кажа

това, което, утаено в мен,

ме правеше нещастен. Този пръстен

добих с измама. Той принадлежеше

на Леонат, когото ти прокуди

и който — нека теб това измъчва

по-силно и от мен — е благородник,

какъвто няма втори по света!

Да казвам ли нататък?

ЦИМБЕЛИН

Да, до края!

ЯКИМО

Тогава знай, че твойта дъщеря,

таз перла несравнима, за която

сърцето ми кърви, а съвестта ми

се гърчи в мъки… Зле ми е!… Прощавай!

ЦИМБЕЛИН

Какво за дъщеря ми? Продължавай!

До старост предпочел бих да живееш,

но само не умирай, спрял дотук!

Нататъка!

ЯКИМО

Веднъж (проклет да бъде

часът му!) в Рим (домът да беше рухнал!)

на весела гощавка (о, защо