Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

ЦИМБЕЛИН

Е, та що?

Един изменник, който бе наказан

с изгнание.

БЕЛАРИЙ

И който е пред теб.

Изгнаник — да; кога, с какво изменник —

това не знам.

ЦИМБЕЛИН

Задръжте го! Цял свят

не ще го отърве!

БЕЛАРИЙ

Не бързай толкоз!

Ти първо длъжен си да ми платиш,

задето ти отгледах синовете,

пък после нека всичко да отиде

обратно във хазната ти!

ЦИМБЕЛИН

Какво?

БЕЛАРИЙ

Прескочих мярката и ще се върна

към нея на колене… Господарю,

преди да се изправя, ще издигна

децата си, пък после с мен, старика,

прави каквото щеш! Тез две момчета

не са от мен, макар и да ме смятат

за свой баща и да ми викат „татко“.

Те твое са потомство, господарю,

заченати от теб!

ЦИМБЕЛИН

От мен?

БЕЛАРИЙ

И то

със сигурност, с каквато ти си бил

заченат от баща си! Аз, известен

из тез места като „старика Морган“,

съм, казвам ти, изгнаникът Беларий.

На твоята прищявка плод са мойте

предателства, измени; мойта мъка

е всичко, във което съм виновен!

Тез двама храбри принцове — защото

са принцове и храбри! — аз възпитах

за двадесет години, като влях

в тях всичко свое — моята ученост

на тебе е известна. Аз накарах

обичната им дойка Еврифила —

с която сетне се венчах в награда —

да ги открадне, след като бях пратен

от теб в изгнание. Извърших туй,

защото предварително се чувствах

понесъл наказание за него.

Това че бях за преданост прогонен,

ме тласна към предателството. Туй, че

изчезването на децата щеше

за теб да бъде болка, ме накара

да ги открадна. Но сега, кралю,

децата ти са пак при теб, а аз

загубвам двама питомци, които

не ще заместя с нищо. Небесата

да ръснат свойта благодат над тях

като роса, защото са достойни

да светят сред брилянтите, вгнездени

във свода им!

ЦИМБЕЛИН

Ти рониш сълзи, старче,

а туй, което сторихте вий трима

във този бой, е по-невероятно

от твойта повест. Аз загубих нявга

децата си; ако това са те,

не зная как могъл бих да поискам

по-славни синове!

БЕЛАРИЙ

Почакай малко!

Тоз юноша — от мен преименуван

във Полидор — е твоят син Гвидерий;

а този тук — от мен наречен Кадвал —

е Арвираг, по-малкият. Той беше

увит във драгоценно одеялце,

извезано от майка му, което

за доказателство ще ти покажа,

когато пожелаеш го.

ЦИМБЕЛИН

Гвидерий

на шията си имаше една

природна бенчица, като звездичка

с карминен цвят.

БЕЛАРИЙ

Тоз момък още носи

туй мъничко естествено печатче.

Природата със умисъл навярно

му го е сложила, за да му бъде

свидетелче сега!

ЦИМБЕЛИН

Къде съм? Кой съм?

Родилка сякаш съм, близнила тройно!

Не, майка не е чувствала такава

велика радост!… Да даде небето,

по този странен начин излетели

от свойте сфери, пак щастливи в тях

да царствате! О, дъще, ти загуби

една държава в миг!

ИМОГЕНА

Не, аз спечелих

два свята, татко! Скъпи братя мои,

нима се срещнахме? От днес нататък

ще помните, че аз съм по-правдива

от двама ви — аз „братя“ ви наричах

и вий сте ми такива, а вий „братко“

наричахте сестра си!

ЦИМБЕЛИН

Как? Нима

вий вече сте се срещали?

АРВИРАГ

О, да,

добри ни господарю!

ГВИДЕРИЙ

И веднага

така обикнахме я, че горчиво

оплакахме привидната й смърт!

КОРНЕЛИЙ

От моята неистинска отрова.

ЦИМБЕЛИН

О, рядък усет!… Но кога ще чуя

едно след друго всичко? Тоз конспект

прескача сто подробности, които

си заслужават, знам, да бъдат чути!

Къде и как живяла си? Как стана

така, че си постъпила на служба

при римския ни пленник? Как се срещна

със свойте братя? Как се разделихте?

Защо напусна двора? Где отиде?

Освен това вий тримата защо

решихте да участвате във боя?

За всичко туй би трябвало да питам

и още за безбройни други случки

със разните им следствия странични,

но тук за дълги разпити не му е

ни времето, ни мястото. Я, вижте

как Постум сякаш че е хвърлил котва

до Имогена, а пък тя изпраща

към него, братята си, мен и своя

предишен господар една след друга

безвредни мълнии, които пълнят

сърцата ни със радост! Да вървим

и възнесем към небесата дим

от приношения!

Към Беларий.