Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Принцесо, боговете да ме треснат

със мълниите си, ако не смятах,

че във оназ кутийка се съдържа

лекарство рядко! То ми беше дар

от нашата кралица!

ЦИМБЕЛИН

Ново нещо!

ИМОГЕНА

Тоз дар отрови ме!

КОРНЕЛИЙ

О, богове,

пропуснах да разкажа за едно

признание на вашата съпруга,

което потвърждава честността му:

„Ако Пизанио — тя каза, — дал е

на господарката си моя цяр,

услужил й е, както аз услужвам

на мишките!“

ЦИМБЕЛИН

Корнелий, изясни се!

КОРНЕЛИЙ

Тя често искаше от мен, кралю,

да й приготвям смеси ядовити

за опити над кучета и котки,

които от научно любопитство

твърдеше, че извършвала. Понеже

ме беше страх, че може би преследва

не тъй невинни цели, аз изготвих

за нея смес особена, която

прекъсва всички жизнени прояви,

но временно, така че те след малко

отново се пробуждат… Може би

приели сте от нея?

ИМОГЕНА

Вероятно,

защото съм лежала дълго време

като умряла.

БЕЛАРИЙ

И в това била е

заблудата на трима ни!

ГВИДЕРИЙ

Тя, значи,

е нашият Фиделе!

ИМОГЕНА

О, съпруже,

защо отблъсна своята жена?

Въобрази си, че зад мен е пропаст,

и ме блъсни отново!

Прегръща го.

ПОСТУМ

Стой така!

Виси на ствола ми подобно плод,

додето той е жив!

ЦИМБЕЛИН

О, чедо мое,

нима ми даваш роля на глупак

във свойта сцена, та не ми отправяш

две думички?

ИМОГЕНА

Благословете, татко!

БЕЛАРИЙ

Обикнахте момченцето веднага —

не ви упреквам: имало защо!

ЦИМБЕЛИН

За теб да са вода светена, дъще,

тез сълзи, със които те обливам!

О, Имогено, майка ти умря!

ИМОГЕНА

Съчувствувам ви, татко.

ЦИМБЕЛИН

О, тя беше

със зла душа и ний дължим на нея,

че срещаме се тук по този начин.

Синът й също изведнъж изчезна;

къде, не знае никой.

ПИЗАНИО

Господарю,

тогава се боях, но вече мога

да ви разкрия тайната: принц Клотен,

след бягството на мойта господарка,

намери ме и гневно ме заплаши

със меч в ръка и с пяна на устата,

че щял да ме убие, ако аз

не съм му кажел във коя посока

е тръгнала. Случайно имах в джоба

писмо от господаря ми, което

насочи принца Клотен да я търси

към Милфордския пристан. Разярен,

във дрехите на моя господар,

които бях принуден да му дам,

той втурна се нататък със закана,

че щял със груба сила да отнеме

честта на дъщеря ви. Толкоз зная

и нищо друго.

ГВИДЕРИЙ

Аз пък зная още

това, че го убих!

ЦИМБЕЛИН

Какво говориш?

След толкоз подвизи, безстрашни момко,

не ми се ще да изрека над тебе

присъда страшна! Моля те, кажи ми,

че зле съм чул!

ГВИДЕРИЙ

Добре сте чул, кралю.

Направих го!

ЦИМБЕЛИН

Но той бе принц, момче!

ГВИДЕРИЙ

И крайно невъзпитан за такъв!

Не беше реч на принц речта, с която

така ме предизвика, че аз бих

излязъл в бой с морето, ако то

могло би като него да реве!

Отрязах му главата и се радвам,

че аз за него, а не той за мене

ви казва туй!

ЦИМБЕЛИН

Скърбя за тебе, момко.

Ти сам изрече своята присъда

и по закон си мъртъв!

ИМОГЕНА

Аз помислих,

че оня труп безглав е моят мъж!

ЦИМБЕЛИН

Престъпникът да бъде окован

и взет под стража!

БЕЛАРИЙ

Стой за миг, кралю!

Тоз млад човек е по-добър от оня,

когото е убил. По произход

той равен е на теб, а и дължиш му

за тази битка повече от туй,

което би могъл да ти заслужи

цял полк от клотеновци!… Вие там,

пуснете го! Ръцете му не са

родени за окови!

ЦИМБЕЛИН

Хей, старико,

не цапай подвига, за който още

не сме те наградили, като будиш

великия ни гняв! С какво ще бъде

нам равен той?

АРВИРАГ

Баща ни се увлече.

ЦИМБЕЛИН

И ще умре със брат ти!

БЕЛАРИЙ

Ще умрем

и тримата, но аз ще ти докажа,

че не един, а двама тук са равни

на теб по род! О, мои синове,

ще трябва да разбуля една тайна,

за мен опасна, радостна за вас!

АРВИРАГ

Опасностите твои са и наши!

ГВИДЕРИЙ

И радостите наши са и твои!

БЕЛАРИЙ

Добре тогаз. Кралю, във своя двор

ти имаше един съветник, който

се казваше Беларий.