Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

не бе отровна гозбата ми!) Постум —

какъв човек! Сред най-добрите той

най-светло би блестял, но беше твърде

добър, за да живее в кръг от зли! —

та казвам, той ни слушаше печален

как свойте италиански хубавици

разхвалвахме. Каква надвара беше!

Лицата им упреквали във бедност

най-пищните хвалби на най-добрия

оратор на земята! Във снагите

засенчвали със хубостта си всички

Венери и Минерви 87 87 Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързвана с Атина от гръцкия Пантеон. , при които

длето и четка волно разкрасяват

природното! И всяка била склад

от всички добродетели, които

желаем у жената: хубостта —

таз въдица…

ЦИМБЕЛИН

Стоя върху жарава!

Към главното!

ЯКИМО

Ще стигнем и до него,

щом бързаш да скърбиш! Тогава Постум,

изслушал ни — тъй както подобава

на рицар, който влюбен е, и то

във дама с кралска кръв, — спокойно почна,

без нашите любими да очерня —

и в туй показа висше съвършенство! —

да ни описва свойта; и така

надмина ни в похвалните си думи,

че или нашите любими бяха

метачки кухненски, или пък ние

пред него се оказвахме глупаци

без капчица дар-слово…

ЦИМБЕЛИН

По-накъсо!

ЯКИМО

Накъсо, дъщеря ти той описа

тъй нравствена — и с туй се почна! — сякаш

Диана беше самка сладострастна

пред нейната невинност! Аз изказах

съмнение в това и му предложих

да обзаложим аз — пари, а той —

тоз камък, който носеше тогава

на пръста си, за туй, че ще успея,

с ухажване жена му завоювал,

прелюбодействено да го заместя

в леглото му. Той, рицарски уверен

в честта й — и то с право, както после

аз сам разбрах, — заложи своя пръстен

и би го сторил даже той да беше

рубин от колесницата на Феб,

а би бил прав спокойно да заложи

и нея цялата! За път се стегнах,

отплавах за Британия и ти

видял си ме навярно в своя двор,

където дъщеря ти ми предаде

добър урок по туй, какво е похот,

какво — любов. Останал без надежда,

но не без жажда да спечеля спора,

аз шибнах италианския си мозък

да действува и хитрият ми план

така успя, че — казано с две думи —

когато се завърнах в Рим, аз имах

лъжливи доказателства, способни

да подлудят добрия Леонат,

като разклатят твърдата му вяра

в честта на дъщеря ти. Знаех всичко

за спалнята й: мебели, гоблени;

показах му таз нейна гривна — само

как ловко я измъкнах! — и когато

описах му един потаен белег

върху снагата й, той бе принуден

да ми повярва, че съм разломил

семейната му чест и с туй спечелил

облога ни. Като че ли сега

стои пред мене…

ПОСТУМ (излиза напред)

Той стои пред тебе,

италиански дяволе! Горко ми!

О, аз, убиец, доверчив безумец,

разбойник, заслужаващ имената

на всички негодяи по света

от днешно, минало и бъдно време!

О, дайте ми отрова, нож, въже!

Строг съдник назначете! О, кралю,

извикай бързо свойте най-изкусни

мъчители! Аз, аз, съм този, който

със своята виновност прави леки

най-тежките злодейства! Аз съм Постум,

убиецът на твойта дъщеря…

пак подло лъжа, не, не сам убих я,

а заповядах на един подлец,

от мен по-дребен, да извърши туй

кощунство!… Да, защото тя бе храм

на всички добродетели, сама

бе сборът им! О, плюйте върху мене,

със камъни ме бийте, кучи хайки

насъсквайте! И да се казва „Постум“

наместо „негодяй“, макар че никой

не ще е годен да се изравни

със мен по негодяйство! О, живот мой!

О, слънце мое! О, кралице моя!

О, бедна Имогено!

ИМОГЕНА

О, съпруже,

не се вълнувай! Чуй!

ПОСТУМ

Ти, злобно пажче!

Какво? Театър ли играеш с мен?

Тогава дръж таз реплика!

Удря Имогена, която пада.

ПИЗАНИО

На помощ!

Това е господарката ми! Моя

и ваша също тъй! О, господарю,

едва сега убихте я! На помощ!

Принцесата!

ЦИМБЕЛИН

Светът ли се обърна?

ПОСТУМ

Какво е туй замайване?

ПИЗАНИО

Принцесо,

свестете се!

ЦИМБЕЛИН

Ако е вярно туй,

небето иска да ме порази

със смъртоносна радост!

ПИЗАНИО

Господарко,

добре ли сте?

ИМОГЕНА

Не искам да те виждам —

ти даде ми отрова! Да не си

посмял, подлец, да дишаш един въздух

с кралете си!

ЦИМБЕЛИН

Гласът на Имогена!

ПИЗАНИО