Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

тоз обръч в себе си! Ала дали

достатъчно е туй, че се разкайвам?

Като деца смекчаваме така

родителите си, а тези горе

са по-изпълнени от тях със милост.

Заплащане щом трябва, аз го върша

чрез тез вериги повече желани,

отколкото наложени. Остава

да го изкупя и затуй в замяна

на мойта свобода вземете вие

не нещо мое, а самия мен,

живота ми! Вий по сте милосърдни

от хората, които карат свойте

изпаднали длъжници да им дават

част само от имота си и тъй

им позволяват да се мъчат още

с остатъка. Не, аз това не искам!

За ценния живот на Имогена

вземете моя — неговата стойност

е ниска, зная, но и той живот е,

от вас изсечен. Хората не теглят

монетите с везни, а ги приемат

за образа върху им; приемете

и вий живота ми зарад лика си,

повторен в мен, и ако сте съгласни

със този мой отчет, унищожете

квитанцията ми!… О, Имогено.

с теб искам да говоря без слова!

Заспива.

Тържествена музика. Предшествани от Свирачи, влизат Призраци. Това са Постумовият баща, Сицилий, Леонат, старец в доспехи, водещ за ръка жена си, майката на Постум; следват — пак предшествани от Свирачи — двамата братя на Постум, върху чиито тела личат раните, от които са загинали. Всички обкръжават спящия Постум.

СИЦИЛИЙ

О, Гръмовержецо, суров с Юнона, с Марс бъди,

а нас, мухите, стига веч си блъскал със беди!

Защо — кажи — към моя син тъй строг е твоят съд:

когато аз умрях, той бе във майчината плът,

а ти си — знайно е — баща на всеки наш сирак

и длъжен в жизнения гнет да му помагаш, благ!

МАЙКАТА

Луцина 84 84 Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана. в мъки ме прибра, щом Постума родих,

и расна бедният ми син във свят студен и лих.

СИЦИЛИЙ

Ала природата добра, извая го такъв,

че казваха за него вред: „Сицилиева кръв!“

ПЪРВИ БРАТ

И щом порасна и узря, в Британия кой друг

могъл би сред момци безчет от север и от юг

до Имогена да стои, достоен за съпруг?

МАЙКАТА

Защо бе бракът му разбит без никаква вина?

Защо прокуден бе далеч от дом и от жена?

СИЦИЛИЙ

Защо на Якимо от Рим възможност даде ти

да трови чистия му ум с лъжи и клевети

и целия му млад живот с това опропасти?

ВТОРИ БРАТ

Със свойте майка и баща дошли от друг покой,

зоват те братята му, смърт намерили във бой

за чест и слава на рода Тенанциев и свой!

ПЪРВИ БРАТ

И брат ни Постум тъй се би за Цимбелин без страх —

защо тогаз, когато той не бе извършил грях,

за този негов подвиг ти честта му хвърли в прах?

СИЦИЛИЙ

Прозореца си от кристал, владико, открехни,

рода ни не подхвърляй все на тежки изпитни!

МАЙКАТА

Добро е моето дете — дари му светли дни!

СИЦИЛИЙ

Не ни ли ти погледнеш благ от своя син чертог,

то знай, ще се оплачем ний в Съвета ви висок!

ПЪРВИи ВТОРИ БРАТ

И съдник ще подирим друг, не толкова жесток!

Сред светкавици и гръмотевици от небето се спуска върху крилете на орел Юпитер. Призраците падат на колене.

ЮПИТЕР

Достатъчно! Да стихнат вик и врява!

От мен ще се оплакваш, долна гмеж,

забравила, че моят гръм сразява

на всичко земно дребния метеж?

Назад към Елисейските полета 85 85 Елисейски полета (мит.) — с това название древните гърци означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

и техните невехнещи цветя!

Не се грижете за съдбата клета

на людете — във моя власт е тя!

Любимците си дълго аз терзая,

та моят дар да стане тъй по-скъп.

Не бойте се! Синът ви е към края

на тежкия си друм от гнет и скръб.

Роди се той под моето светило 86 86 „… под моето светило…“ — т.е. под планетата Юпитер. ,

венча се с Имогена в моя храм

и затова на тяхното венчило

аз щастие след мъките ще дам!

Тоз свитък на гръдта му положете,

предсказващ нему радости безброй,

и вече моя слух не тревожете

с ненужните си хленчове и вой!

Лети в лазура чист, ореле мой!

Издига се.

СИЦИЛИЙ

Със гръм се спусна той и с дъх на сяра;

свещената му птица връхлетя ни,

за да ни сграбчи сякаш; а обратно

възнесе се по-сладък от зефира