Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

храбрецът Якимо.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Кога ще тръгнат?

ОФИЦЕР

При първи сгоден вятър.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Тези вести

ме пълнят със надежда. Съобщете

на всички чинове, че днес ще има

проверка на войската! Ясновидче,

сънувал ли си нещо напоследък?

ЯСНОВИДЕЦЪТ

Таз нощ небето — след като се молих

и постих за поличба — ми яви

видение: орелът римски хвръкна

от влажния ни юг към запад, гдето

потъна в слънцето, което значи —

ако не ме подвеждат греховете, —

успех за Рим.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Сънувай все така

и да се сбъдва винаги!… Я гледай!

Какъв е този труп? И без глава?

Развалината казва, че домът

е бил красив! А този паж връз него

дали е мъртъв, или само спи?

Не, мъртъв е — природата не дава

на живите да лягат или спят

до мъртвите. Какъв ли е в лицето?…

Вдигни го!

ОФИЦЕР

Жив е.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Той ще ни разкаже

чие е това тяло… Милолико,

кажи ни за бедата си, която

стреми се, чувствам, към съчувствен слух!

Кой бил е този, чийто труп ти служи

за кървава възглавка? Кой придал е

друг образ — от природния различен —

на туй красиво тяло? То чие е?

Какво те свързва с него? Кой си ти?

ИМОГЕНА

О, аз съм никой или по-добре,

бих искал да съм никой! Този труп е

на моя господар, добър и храбър

британски благородник, станал жертва

на дивите планинци. Няма вече

такива господари! Да пребродя

земята цяла в търсене на служба,

при много господари — все добри —

да служа — и добре, — пак друг такъв

не ще намеря, знам!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Детенце сладко,

сълзите ти ме трогват не по-малко,

отколкото кръвта на твоя рицар.

Как казваше се той?

ИМОГЕНА

Ришар дю Шан.

Настрани.

Аз лъжа, но безвредно, и дано

тез, дето всичко чуват, ми простят

тоз дребен грях!… Да, моля?

ГАЙ ЛУЦИЙ

Твойто име?

ИМОГЕНА

Фиделе, господарю.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Сиреч „Верен“?

Как точно отговаря това име

на верността, с която удиви ме!

Опитай свойто щастие при мен!

Достойнствата на твоя господар

едва ли имам, но ще те обичам,

повярвай, като него! Твойта вярност

пред мен те препоръчва не по-лошо

от пратено по консули 82 82 Консули — в древния Рим изборни управители на републиката, двама на брой, с едногодишен мандат. Тук неправилно употребени от Шекспир. писмо

на моя император. Тръгвай с мен!

ИМОГЕНА

Ще тръгна, господарю, ала първо

в земята нека скрия от мухите

със тези две лопатки петопръсти

покойника си драг, а след това,

когато го покрия с горска шума

и прочета над него с плач и сълзи

по десет пъти всичките молитви,

които знам, ще тръгна с вас, ако

ме вземете на служба.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Ще те взема

и ще ти бъда господар по-малко,

отколкото баща… Това дете,

приятели, урок ни преподава

по мъжки дълг. Елате да потърсим

полянка с теменуги и изровим

със свойте копия и алебарди

достоен гроб за тоз нещастник. Мило,

разчувстваха ни твоите въздишки

и ний ще го заровим по войнишки.

Изтрий очи! Към участ по-щастлива

понякога през мъки се отива!

Излизат.

Британия.

Влизат Цимбелин, Велможи и Пизанио.

ЦИМБЕЛИН

Иди отново да я видиш как е

и се върни със вести!

Един Велможа излиза.

Тази треска

след странното изчезване на Клотен!

Таз лудост, във която току-виж,

посегнала на себе си! Небе,

със колко едновременно беди

обсипваш ме: горката Имогена,

едничкият ми лъч на тоя свят —

избягала; кралицата — пред смърт;

а пък синът й, в дни, когато враг

заплашва ме със гибелна война —

изчезнал, няма го! О, всичко туй

ме хвърля в отчаяние!… Но ти,

подлецо жалък, който с лик невинен

се правиш, че не знаеш где е тя,

аз теб ще те накарам да продумаш

с мъчения!

ПИЗАНИО

Животът ми, кралю,

е ваш и аз на вас го предоставям,

но за принцесата не зная нищо:

ни где се е укрила, ни защо,

ни смята ли — и ако да, кога —

да се завърне. Вярвайте, кралю,

в дълбоката ми преданост!

ВЕЛМОЖА

Когато

изчезна тя, кралю, той беше тука.

Готов съм да му стана поръчител,

че казва правдата и че е верен

служител ваш! А колкото до Клотен,

той търсен е усърдно и ще бъде

намерен скоро.