Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

От него, ах, най-много да изчезне

животът ми, а той е толкоз евтин,

че нищо от това!

ГВИДЕРИЙ

Какво говориш?

Не ти ли казах колко си ми скъп!

Обичам те — по сила и по нежност —

наравно със баща си!…

БЕЛАРИЙ

Как? Какво?

АРВИРАГ

Щом брат ми върши грях с тез думи, татко,

аз впрягам се до него във вината:

не знам защо обичам туй момченце,

но чувал съм от вас, че обичта

не слуша разум. Ако ме запитат

с ковчега зад вратата: „За кого е?“

бих казал: „За баща ми — не за него!“

БЕЛАРИЙ (настрани)

О, знатна кръв! Природно благородство!

Вродена царственост! От малодушни

се раждат малодушни, от мерзавци —

мерзавци пак. Да, има по света

брашно и трици, чар и грозота!

Баща не съм им, но защо за ден

обикнаха го повече от мен?…

Часът е девет.

АРВИРАГ

Сбогом, мили братко!

ИМОГЕНА

Успешен лов!

АРВИРАГ

Оправяй се!…

Към Беларий.

Готов съм!

ИМОГЕНА (настрани)

Ах, колко мили люде! Боже мой,

какви лъжи съм слушала! Във двора

твърдят, че вън от него всички хора

са зверове! Ти, опит, зачерта

таз грозна царедворска клевета —

чудовища се въдят във морята,

а сладка рибка в ручея се мята…

Не съм добре. Пизанио, ще взема

от твоето лекарство.

ГВИДЕРИЙ

… Не успях

да му измъкна друго. Каза само,

че бил от знатен род, ала нещастен;

и честен, но пострадал от нечестност.

АРВИРАГ

Тъй каза и на мене, но прибави,

че можел съм след туй да чуя още.

БЕЛАРИЙ

На лов, на лов!… Оставяме те. Влез си

и полегни!

АРВИРАГ

Ний скоро ще се върнем!

БЕЛАРИЙ

И оздравявай — трябва да заместиш

стопанката ни вкъщи!

ИМОГЕНА

Болен, здрав —

от дълг към вас съм свързан.

Излиза.

БЕЛАРИЙ

И за дълго

с нас свързан ще останеш! Туй момченце,

макар в беда, е имало, изглежда,

добри предци.

АРВИРАГ

И пее като ангел!

ГВИДЕРИЙ

А как чудесно готви! Колко тънко

наряза корена, подправи сока —

като че ли приготвяше храна

за болната Юнона!

АРВИРАГ

А как слива

усмивка и въздишка в нежна смес,

като че ли въздишката скърби

от завист към усмивката, а тя пък

надсмива се на нея, че излита

от тъй божествен храм, за да се смеси

със ветровете, хулени от всички

моряци на света!

ГВИДЕРИЙ

Като че ли

търпението и скръбта, които

пораждат двете, корени са сплели

в душата му!

АРВИРАГ

Търпение, вирей,

и нека бъзът на скръбта погива,

за да расте лозата ти щастлива!

БЕЛАРИЙ

Припече. Да вървим!… Ха, кой е тоз?

Влиза Клотен.

КЛОТЕН

Къде са тези бегълци? Подлецът

ме е измамил! Капнах.

БЕЛАРИЙ

„Бегълци“?

Дали не е за нас? Кой беше този?

Познат ми е… Да, да, това е Клотен,

синът на днеска кралстващата! Той е!

Не съм го виждал толкова години,

но не греша! Прилича ми на хайка!

Извън закона сме, момчета мои —

във шумата!

ГВИДЕРИЙ

Изглежда, че е сам.

Вий с брат ми вижте няма ли и други,

а този оставете го на мен!

Беларий и Арвираг излизат.

КЛОТЕН

Хей, вие! Къде бягате? Кои сте?…

Планинци диви, сигурно… Ти кой си,

негоднико?

ГВИДЕРИЙ

Един все още годен

да върне на негодника с юмрук

в муцуната!

КЛОТЕН

Ах, долен негодяй,

разбойник пладнешки, крадец! Предай се,

престъпнико!

ГВИДЕРИЙ

Кому? На теб? Защо?

Какъв си, та на теб да се предавам?

Дали ръката ти е по-голяма?

Или сърцето ти? В словата само

си по-голям, защото своя меч

аз нося не в устата си! Да чуем:

какъв си, та да трябва аз на тебе

да се предам?

КЛОТЕН

И не познаваш, робе,

таз дреха тука?

ГВИДЕРИЙ

Нито нея, нито

крояча ти, конте нещастно, който

е дядо твой, понеже е направил

това, което — виждам — прави теб!

КЛОТЕН

Негодни остроумецо, таз точно

не я е правил той!

ГВИДЕРИЙ

Тогава тичай

ръката да целуваш на тоз, който

ти я е дал! Глупаци като тебе

и бой не заслужават!

КЛОТЕН

Ах, простак!

Щом чуеш как се казвам, ще изтръпнеш!

ГВИДЕРИЙ

Е, как се казваш?

КЛОТЕН

Клотен, негодяй!

ГВИДЕРИЙ