Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

ще се оправим. Чувствам войнска сила

за битката пред нас и ще я срещна

със княжеско безстрашие! Напред!

ПИЗАНИО

Госпожо, аз съм длъжен да се върна

за малко в двора. Инак ще усетят,

че сте избягали със моя помощ.

Вземете таз кутийка — аз я имам

подарък от кралицата. Тя крие

безценен цяр. При гадене на суша

или при морска болест грам от него —

и всичко ще ви мине. Там, в шумака,

вземете мъжки образ и небето

да бъде с вас!

ИМОГЕНА

Амин! Благодаря ти!

Излизат в различни посоки.

Британия.

Влизат Цимбелин, Кралицата, Клотен, Гай Луций, Вестител, Велможи и Свита.

ЦИМБЕЛИН

И тъй, на добър път!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Благодаря ти,

кралю британски! Моят император

ми писа да си тръгна. Съжалявам,

че трябва да му кажа: „Цимбелин е

твой враг от днес!“

ЦИМБЕЛИН

Британският народ

не ще да носи неговото иго,

а ний по независимост да бъдем

след свойте поданици, би било

некралско действие.

ГАЙ ЛУЦИЙ

Така да бъде!

Тогава ще те моля за охрана

до Милфордския пристан. Вам, кралице,

желая радост! И на теб, кралю!

ЦИМБЕЛИН

Възлагам ви таз служба, господа!

Оказвайте на госта всяка почест,

дължима нему. Благородни Луций,

добро пътуване!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Ръката, принце!

КЛОТЕН

Сега е тя приятелска, но утре

ще е ръка на враг!

ГАЙ ЛУЦИЙ

Ще видим кой

победа ще празнува. И така,

прощавайте!

ЦИМБЕЛИН

Недейте го оставя,

преди да е преминал отвъд Севърн 74 74 Севърн — река в Югозападна Англия. !…

И щастие!

Гай Луций и Свитата му излизат.

КРАЛИЦАТА

Отиде си сърдит, но чест ни прави,

че дадохме му повод да се сърди!

КЛОТЕН

Тъй трябваше! На своите британци

изпълнихте вий волята!

ЦИМБЕЛИН

Гай Луций

е вече съобщил на своя Цезар

за хода на нещата. Трябва бързо

във боева готовност да поставим

коне и колесници. Рим ще стегне

войските си във Галия и скоро

ще ги прехвърли тук.

КРАЛИЦАТА

Така е. Трябва

да действаме решително и бързо!

ЦИМБЕЛИН

Предвиждайки такъв развой, ний взехме

навреме мерки. Но кажете, драга,

къде е дъщеря ни? Тя не щя

да се яви пред римския посланик

и тази сутрин не поднесе нам

дължимия ни поздрав. Имам чувство,

че не покорство, а упорство само

изпълва мисълта й. Аз я виждам.

Да се яви пред нас! До днеска бяхме

премного меки е нея!

Един Слуга излиза.

КРАЛИЦАТА

Господарю,

откакто я откъснахте от Постум,

живее тя самотно. За таз болест

е Времето най-сигурният лекар.

Недейте й говори много остро,

защото тя е толкоз деликатна,

че всеки укор е за нея удар,

а всеки удар — смърт.

Влиза отново Слугата.

ЦИМБЕЛИН

Защо я няма?

И как ще оправдае това свое

непослушание?

СЛУГАТА

Кралю, простете,

но стаите й бяха до една

заключени и колкото да чуках,

не се обади никой!

КРАЛИЦАТА

Господарю,

когато за последен път видях я,

тя каза, че принудена от болест

да пази стаята, уви, не може

да ви отправи свойто всекидневно

приветствие. Помоли ме да кажа

на вас за туй, но паметта ми, пълна

с държавни грижи, ми изневери.

ЦИМБЕЛИН

Заключени? Не я е виждал никой?

О, небеса, дано да се окаже

лъжлив страхът ми!

Излиза.

КРАЛИЦАТА

Подир него, сине!

КЛОТЕН

Пизанио, слугата й, и него

от два дни не съм виждал!

КРАЛИЦАТА

Бързай, казах!

Клотен излиза.

Пизанио, ти беше твърде предан

на своя Постум! Много ми се иска

отсъствието му да се дължи

на мойта смес — той беше убеден

във нейната целебност. Ала тя

къде ли е отишла? Може би

се е самоубила или в прилив

на бурна страст е литнала към своя

избраник мил? Но в гроб или в позор,

и в двата случая аз имам полза —

щом тя отпадне, краят е един:

короната ще има моят син!

Влиза отново Клотен.

Какво разбра?

КЛОТЕН

Избягала е, явно!

Идете при баща й! Той е в пристъп

на тъй ужасен гняв, че всички гледат

да са далеч от него.

КРАЛИЦАТА

Гняв? Навреме!

Да ще тоз гняв живота му да вземе!

Излиза.

КЛОТЕН

И любя я, и мразя я! Да, любя,