Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

О, тук да беше, че да я разкъсам

на четири! В Британия ще ида

и там ще го направя пред баща й!

Ще види тя!

Излиза.

ФИЛАРИО

Не се владее вече!

Спечелихте, но да вървим след него

и отклоним тоз гневен изблик, който

насочил е към себе си!

ЯКИМО

Със радост!

Излизат.

Рим.

Влиза Постум.

ПОСТУМ

Как няма някой начин да се раждат

мъже без женска помощ! Незаконни

сме всичките! И тоз почитан мъж,

комуто „татко“ викал съм, е бил

кой знай къде, когато във дома му

са ме калъпили! Мошеник някой

ме е изсякъл, както се секат

фалшивите монети! А съм чувал,

че майка ми била Диана втора

за свойто време. Моята жена пък

е примерна за своето! Мъст! Мъст!

А тъй ме отклоняваше от мойте

законни брачни радости, тъй често

ме молеше за сдържаност (при туй

със розов свян, от който би възпламнал

и хладният Сатурн 66 66 Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно, охлаждащо влияние върху човеците. !), че аз я смятах

безгрешна като сняг, незърнал слънце!

По дявола! И със кого? Със тоя

жълт Якимо! За някакъв си час!

Или по-бързо даже! Отведнъж!

Да, може би дори не е говорил,

а само като нерез — от онези,

германските, — със жълъди охранен,

е грухнал: „Хо“ и скочил! Без да срещне

съпротивление, освен от туй,

което той е търсил и което

тя трябваше да пази! О, да знаех

кои са женските съставки в мене!

Защото няма ни един порок

у нас, мъжете, който да не иде

от тях, от тях! Лъжливостта — безспорно;

ласкателството — също, похотта —

от тях и тя; преструвките — от тях;

мъстителност, амбиции, надменност

от всички видове — пак техни, техни;

клеветничество, алчност, променливост,

да, всичките пороци, за които

е чувал пъкълът, са ни от тях,

отчасти — не, а казал бих — изцяло,

защото и в пороците си те са

така непостоянни, че менят

един, минута траял, с друг, за който

и този срок е дълъг! Срещу тях

ще пиша, ще говоря, ще проклинам,

но най-добре небето да помоля

да изпълнява всяка тяхна воля —

по-страшно наказание и адът

не може им измисли!

Излиза.

Британия.

Влизат — от една страна — Цимбелин, Кралицата, Клотен и Велможи; а от друга — Гай Луций, придружен от Свита.

ЦИМБЕЛИН

Какво от нас желае Август Цезар?

ГАЙ ЛУЦИЙ

Когато Юлий Цезар — чийто образ

във спомените хорски още жив е

и вечно ще остане прясна тема

за хорските езици и уши —

надви държавата ви, твоят чичо

Касибелан, когото той прослави

със своите похвали не по-малко,

отколкото го славеха делата,

извършени от него, обеща —

от свое име и от туй на свойте

наследници — да внася ежегодно

три хиляди монети — златен данък

във римската хазна, — които ти

не плащаш напоследък.

КРАЛИЦАТА

И които —

да сме наясно — няма да ви плаща

и в бъдеще!

КЛОТЕН

Всеки цезар не е Юлий! Британия е свят за себе си и ние няма да плащаме за правото да носим собствените си носове!

КРАЛИЦАТА

Тоз сгоден случай, който им помогна

да ни наложат данъка си, днеска

на нас възможност дава да го тръснем

от своя гръб. Спомнете си, кралю,

за свойте короновани предци

и за естествената непристъпност

на острова ни, тоз Нептунов парк,

отвсякъде надеждно ограден

с отвесни брегове, въртопи пенни

и пясъци, готови да засмучат

неканените кораби до връх

най-връхната им мачта! Да, на Цезар

удаде се отчасти да превземе

страната ни, но не оттук той писа,

че бил „дошъл, видял и победил“ 67 67 „… дошъл, видял, победил…“ — „Veni, vidi, vici“ — „Дойдох, видях, победих“ — е лаконичното съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г.пр.н.е.) известил на римския Сенат за своята победа при Зела в Мала Азия. —

за първи път посрамен, от брега ни

той бе отхвърлен, два пъти надвит,

и съдовете му, неупражнени

във нашите моря, върху вълните

се носеха като черупки яйчни

и също толкоз крехки, се трошеха

в скалите ни; което тъй възрадва

великия Касибелан, че той,

усетил се — о, блуднице Фортуно! —

на път да смачка силата на Рим,

с ликуващи огньове освети

града на Лъд 68 68 „… града на Лъд…“ — става дума за Лондон. и с боен дух изпълни