Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Добре!

Но ти ще ми платиш за тези думи!

„Най-вехтата му дреха“!

Излиза.

Рим.

Влизат Постум и Филарио.

ПОСТУМ

За нея не се бойте! Де да знаех

тъй сигурно, че мога да спечеля

сърцето на баща й, както зная,

че тя ще ми е вярна!

ФИЛАРИО

А с какво

воювате за него?

ПОСТУМ

С нищо. Зъзна

във зимата, която ме обгръща,

със блян за топъл лъч. С таз вяра плаха

приемам всички ваши добрини.

Угасне ли и тя, ще сляза в гроба

с огромен дълг към вас.

ФИЛАРИО

Със свойто ценно

присъствие в дома ми вие щедро

надплащате за онова, което

могъл бих да направя. Тези дни

навярно кралят ви е вече чул

за волята на Августа. Гай Луций

изпълнил е задачата си точно

и той навярно е приел да плаща

васалския си данък и е пратил

забравените вноски, за да няма

разправа с легионите на Рим,

от чийто меч следите в паметта му

са — вярвам — още пресни.

ПОСТУМ

Аз пък мисля —

макар и да не съм и да не смятам

да ставам политик, — че се върви

към сблъскване, и вий ще сте узнали,

че Рим прехвърля своите кохорти 63 63 Кохорти — кохортата е била войсково отделение в римската войска — десета част от легиона.

от Галия в безстрашния ни край,

преди британско пени да прозвънне

в хазната ви. Народът ни не е

разпасан, както бил е преди време,

когато Юлий Цезар се е смял

на нашата неопитност и мръщил

пред нашето безстрашие. Сега сме

и храбри, и обучени, така че

ще знаем да докажем на тоз, който

рече да ни изпита, че вървим

в крак с времето!

Влиза Якимо.

ФИЛАРИО

Ха, Якимо!

ПОСТУМ

Изглежда,

по суша вие яздил сте елени,

а по морето всички ветрове

са духали в платната ви!

ФИЛАРИО

Здравейте!

ПОСТУМ

Тъй бързо сте се върнал вий, защото

са ви отпратили набързо май.

Така ли е?

ЯКИМО

Жена ви е една

от най-красивите жени, които

съм виждал някога!

ПОСТУМ

И също тъй

от най-високонравствените — инак

би мамила с таз своя красота

мъжете от прозореца!

ЯКИМО

Това е

за вас от нея.

Дава му писмо.

ПОСТУМ

Със приятни вести,

надявам се?

ЯКИМО

Навярно.

ФИЛАРИО

А Гай Луций

пристигна ли, додето вие бяхте

във двора на британците?

ЯКИМО

Не, още

го чакаха.

ПОСТУМ (настрани)

Дотука всичко в ред…

Блести ли камъкът на моя пръстен

като преди? Или е помътнял

за пръста ви?

ЯКИМО

Ако го бях загубил,

загубил бих и стойността му в злато.

Готов съм да пътувам дваж по-дълго

за втора нощ, тъй сладко-бързолетна

като оназ, която ми дари

Британия! Не, пръстенът е мой!

ПОСТУМ

Май камъкът му твърд е!

ЯКИМО

Не, понеже

жена ви беше мека!

ПОСТУМ

Господине,

недейте тъй обръща на шега

провала си! Известно ви е, вярвам,

че ние с вас не можем да останем

приятели.

ЯКИМО

Ще трябва да останем,

любезни господине, ако вие

сте верен на условията. В случай

че бях се върнал тука, неуспял

да завладея вашата съпруга,

би трябвало да сме врази, но аз

явявам се като спечелил нея

ведно със пръстена ви, без при туй

да съм обидил вас или жена ви,

понеже действах, както вий и тя

самички пожелахте.

ПОСТУМ

Господине,

ако докажете, че сте делили

легло със нея, моята ръка

и пръстен ще са ваши. Ако не,

обидата, нанесена от вас

на чистото й име, ще остави

единия от нашите два меча

без господар, или ще стори тъй, че

и двата да зарадват оня, който

ги вдигне от земята!

ЯКИМО

Господине,

опиша ли ви вярно всяко кътче

от спалнята й, както съм способен

да сторя туй, ще бъдете заставен

да ми повярвате. Аз бих могъл

да подкрепя словата си и с клетва

но тя ще ви се види, знам, излишна

след всичко чуто.

ПОСТУМ

Почвайте!

ЯКИМО

И тъй,

за спалнята… в която не съм спал,

признавам, но защото тя ми даде

съкровище, което ме накара

да не склопя очи!… Върху стената

един гоблен от сърма и коприна,

представящ Клеопатра и Антоний

при първата им среща. Кидн 64 64 Кидн — древното име на една река в Мала Азия, на която се срещнали за пръв път Марк Антоний и Клеопатра. , прелял