Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

е майка му, да се роди такова

невиждано магаре! Таз лисица

със своя ум и този гламчо, който

не може две от двайсет да извади,

така че да получи осемнайсет!

О, бедна Имогено, о, небесна

принцесо наша, как жестоко страдаш

в тоз тъжен двор с един баща под чехъл,

една ужасна мащеха, която

крои ти злото, и един жених,

за тебе по-ненавистен дори

от грозната присъда над мъжа ти

и от ужасния развод, към който

желаят да те тласнат! Небесата

да укрепят зида на твойта чест

и храма на душата ти, така че

на злото устояла, да те видим

как властваш след горчиви времена

с любим съпруг над радостна страна!

Излиза.

Британия.

Имогена лежи в леглото си.

Влиза Придворна дама.

ИМОГЕНА

Елено, ти ли си?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Да, ваша светлост.

ИМОГЕНА

А колко е часът?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Почти среднощ.

ИМОГЕНА

Тъй късно? Значи чела съм три часа.

Очите ме смъдят. Върви да спиш!

И прегъни ми страницата, гдето

съм стигнала! Недей гаси свещта!

Ако във четири си вече будна,

почукай ми! Заспивам!

Придворната дама излиза.

Богове,

предавам се на вашата закрила.

Пазете ме от феи завистливи

и нощни изкусители!

Заспива. От сандъка излиза Якимо.

ЯКИМО

Щурците свирят и преуморени,

човеците възстановяват сили

със нощен сън. Тъй нашият Тарквиний 55 55 Тарквиний — става дума за Секст — сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди, който изнасилил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин. Лукреция се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

безшумно по рогозките е стъпвал,

преди да стресне и озлочести

невинната си жертва. О, Кипридо 56 56 Киприда (мит.) — прозвище на Афродита-Венера, произлизащо от името на о. Кипър, край чийто бряг богинята се родила от морската пяна. В оригинала е употребено по-малко познатото у нас прозвище Цитерея, свързано с друго място на Афродитиния култ — о. Цитера. ,

как бяла си сред бялото си ложе,

на лилия подобна! О, да можех

да те погаля само, да целуна

тез устни от рубин! О, дивна сладост!

И как ухае цялата й спалня

от сладкия й дъх! Свещта накланя

към нея своя пламък, сякаш иска

да зърне изпод клепките й двете

сияния, които те са скрили

зад своите завески белоснежни,

бродирани с лазур… Но моят план е

да си запиша всичките предмети

във стаята: картините… гоблена…

прозореца… леглото със украса

във форма на… отлично… фризът тука…

Но, ах, да можех само да открия

на тялото й някой знак природен —

свидетел по-добър от цял милион

подробности от стаята, та с него

да свърша инвентара си! О, сън,

маймуно, имитираща смъртта 57 57 „маймуно, имитираща смъртта…“ — на английски думата „ape“ — маймуна — е тясно свързана със значението „подражавам“ — оттук и смелостта на образа. ,

легни върху й с цялата си тежест,

та да лежи безчувствена, подобно

на статуя в параклис!… Тъй!… Отлично!…

Измъква гривната от китката на спящата Имогена.

Измъквай се!… Тъй лесно, както мъчно

се е развързвал възелът на Гордий 58 58 Гордий (мит.) — легендарен цар на Фригия — прост земеделец по произход, който поставил в градския храм ярема на своите волове, завързвайки го със сложен възел. Считало се, че който развърже този възел, ще стане повелител над цяла Азия. Александър Македонски, като не успял да го развърже, го разсякъл с меча си. Оттук „да разсечеш гордиевия възел“ означава да решиш със сила някое усложнено дело. !

Сега си моя ти и твойто нямо

свидетелство ще подлуди мъжа й…

Освен това на лявата й гръд

пет точици събрани в сладка бенка,

досущ като карминените капки

в цветчето на игликата. Такава

безспорна улика пред никой съд

не е била представяна. Таз тайна

ще убеди мъжа й, че съм счупил

ключалката на нейната невинност

и похитил богатството й. Свърших.

Туй стига и престига. Няма нужда

да си записвам всяко нещо, впито,

залостено в ума ми! Тя е чела

историята за Терей 59 59 Терей (мит.) — тракийски цар, който изнасилил балдъза си Филомела, дъщеря на атинския владетел Пандион. За да не бъде издаден, той изтръгнал езика й, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си Прокна. Последната отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал за истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомена в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк. Книгата, която Имогена е чела, е била навярно „Метаморфозите“ на Овидий, в които е разказана тази повест. и точно