Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Влиза Придворна дама.

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Кой чука?

КЛОТЕН

Благородник!

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Само толкоз?

КЛОТЕН

И син на благородница!

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Таз титла

без право присвояват си мнозина,

облечени от вашия шивач.

Какво ви трябва, благородни принце?

КЛОТЕН

Принцесата. Готова ли е?

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Да.

Да пази стаята си.

КЛОТЕН

Чуйте, драга:

купувам добър отзив срещу тази

кесийка тук.

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Какво? Добрия отзив

на хората за мен? Или тоз, който

добро ще сторя, да им дам за вас?…

Принцесата!

Влиза Имогена.

КЛОТЕН

Добрутро, сладка сестро! Позволете,

ръчицата!…

ИМОГЕНА

Добро ви утро, принце!

Напразно давате си толкоз труд —

на благодарности съм твърде бедна,

така че няма как да ви услужа

с една дори.

КЛОТЕН

И въпреки това

кълна се, че ви любя!

ИМОГЕНА

Безполезно!

И непрестанно да ми се кълнете,

аз няма да престана да ви плащам

със откази!

КЛОТЕН

Така не се говори!

ИМОГЕНА

Говоря тъй, защото се боя,

че моето мълчание ще бъде

прието за съгласие. Така че

недейте ми досажда! Честна дума,

ще ви отвърна не по-малко рязко

дори на най-изящната учтивост!

Човек с ума ви трябва да разбира

кога не е желан!

КЛОТЕН

Ще бъде грях

сама да ви оставя в тази лудост!

ИМОГЕНА

Глупците с лудите не се погаждат.

КЛОТЕН

Глупец ли ме наричате?

ИМОГЕНА

Понеже

за вас съм луда! Ако вий сте мирен,

не ще лудея и така ще бъдем

и двама изцерени… Съжалявам,

че вие ме извадихте насила

от рамките на дамската любезност,

но разберете ме, че аз, която

си знам сърцето, не намирам в него

ни капчица симпатия към вас

и длъжна съм, макар да е жестоко,

открито да ви кажа, че ви мразя;

което предпочела бих вий сам

да сте усетил, вместо аз да трябва

да го изричам тук!

КЛОТЕН

Това е грях

срещу покорството, което вие

дължите на баща си! Бракът, който

твърдите, че ви свързвал с този ваш

мизерен просяк, хранен с милостиня

и расъл от огризките на двора,

не може да е брак, не е такъв!

И ако разрешено е на разни

от низък ранг — какъвто е за жалост

избраникът на вашето сърце, —

които обещават свита само

от бедност и хлапета, да обвързват

душите си със възел самоволен,

то тази волност вам е запретена

от кралския ви сан, чиято ценност

нередно е да бъде споделена

с един коняр, с един лакей, с един

слуга, незаслужаващ място даже

във кухните!

ИМОГЕНА

Ах, мерзък негодяй!

Дори да беше Юпитеров син,

пак нямаше да ставаш за слуга

на моя Постум! Ти ще си постигнал

завидно положение, ако

в съгласие със личните достойнства

на двама ви направят него крал,

а тебе — втор помощник на палача

към трона му; и знай — ще бъдеш мразен,

задето преуспял си!

КЛОТЕН

Смърт за него!

ИМОГЕНА

За него туй, че ти го споменаваш,

е вече смърт! Най-вехтата му дреха

по-ценна е от толкова подобни

на тебе, колкото ти имаш косми

в косата си!… Пизанио, ела!

Влиза Пизанио.

КЛОТЕН

„Най-вехтата му дреха?“ Дявол взел те!

ИМОГЕНА

Върви при Доротея и я питай…

КЛОТЕН

„Най-вехтата му дреха?“

ИМОГЕНА

Тоз глупак

досажда ми, а пък и без това

гнетят ме страх и яд. Кажи й бързо

да ми потърси гривната. Не зная

къде съм я оставила. О, ужас!

От твоя господар ми е и аз,

заклевам се, бих дала цяло кралство,

за да не я загубя! Тази сутрин

видях я май, а снощи, като лягах,

целунах я. Дано не е отишла

да съобщи на моя господар,

че съм целувала не само него!

ПИЗАНИО

Тук нейде е.

ИМОГЕНА

Дано! Върви, търси я!

Пизанио излиза.

КЛОТЕН

Вий много ме обидихте с това

„Най-вехтата му дреха“!

ИМОГЕНА

Да, тъй казах.

Свидетел потърсете си, ако

ще ме подвеждате под отговорност!

КЛОТЕН

Баща ви ще го чуе!

ИМОГЕНА

Да го чуе

и майка ви! Тя толкоз ме обича,

че щом за мен е, знам я, ще повярва

най-лошото. Затуй и ви оставям

в най-лошо настроение.

Излиза.

КЛОТЕН