Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

там сгънато е, гдето той отнема

честта на Филомела. Стига толкоз!

В сандъка, и отвътре да му щракнем

езичето! Вий, дракони на мрака,

летете без почивка, та по-скоро

зората да отвори с лъч окото

на гарвана 60 60 „зората… окото на гарвана.“ — по Шекспирово време гарванът бил смятан за ранобудна птица. ! Фу, цял съм изпотен! —

Тя ангел е, но тук е ад за мен!

Бие часовник.

Един… два… три… В сандъка! Крайно време!

Скрива се в сандъка.

Британия.

Влизат Клотен и Велможи.

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Вие, принце, сте най-спокойният играч на тоя свят. Не съм виждал друг така хладнокръвен при лош зар.

КЛОТЕН

На всекиго изстива кръвта, като губи.

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Но не всеки посреща загубата с благородното спокойствие на ваша светлост. А се вълнувате и горещите, когато печелите!

КЛОТЕН

Печалбата разпалва всекиго. Ако пипна тази глупава Имогена, ще имам злато, колкото си ща. Май се съмва, а?

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Вече е светло, принце.

КЛОТЕН

Защо ги няма още музикантите? Искам да я събудим с утринна музика. Казват, че вършела работа.

Влизат Музиканти.

Хайде, настройвайте! Вие й доставете наслада с пръсти, пък ние ще опитаме с език. Не успеем ли — здраве, но аз и тогава няма да се откажа. Почнете с нещо изящно и завъртяно, а после — някакъв много нежен и сладък мотив, но да има цветисти думи. И ще я видим тогава!

ПЕСЕН

„Чуй, чуй, гласец на чучулига

във утрото звънти,

виж Феб 61 61 Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон. с конете си пристига

пред нощните врати,

и невенът с очички мига,

и ден е вън почти.

От сън се всичко мило вдига —

стани, стани и ти!“

КЛОТЕН

Така, сега марш оттук! Ако сте успели, ще ви платя повече; ако не сте, значи, че ушите й имат недостатък, който не може да бъде надвит нито от стържене на конски косъм по телешко черво, нито от глас на рязан евнух!

Музикантите излизат.

Влизат Цимбелин и Кралицата.

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

Кралят иде!

КЛОТЕН

Добре че не съм още легнал, та съм вече на крак! Той не може да не се трогне от това мое внимание към дъщеря му… Добро утро, ваше величество! На вас също, мила майко!

ЦИМБЕЛИН

На пост пред вратата на нашата намусена дъщеря? Не иска ли да излезе?

КЛОТЕН

Обстрелях я с нежни звуци, но тя не благоволи да ми се обади.

ЦИМБЕЛИН

Прокудата на нейния любим

е твърде прясна. Тя не го е още

забравила, но споменът за него

ще избледнее скоро в паметта й

и ти ще я получиш.

КРАЛИЦАТА

Мили синко,

бъди признателен към своя крал —

той случай не пропуска да й каже

добри слова за теб. Не се отчайвай,

ухажвай я по всички правила,

като променяш начин и подход

според момента. Нека всеки отказ

те прави по-усърден — да повярва,

че чувството те кара да й бъдеш

служител тъй прилежен, роб покорен

на всяка нейна думичка освен

на тези, със които те отблъсва,

защото тях си просто неспособен…

КЛОТЕН

Аз — прост и неспособен?

Влиза Вестител.

ВЕСТИТЕЛЯТ

Господарю,

пристигнаха посланици от Рим

начело със Гай Луций.

ЦИМБЕЛИН

Честен мъж.

Макар че иде, знам, с враждебни цели,

вината не е негова. Наш дълг е

да го посрещнем, както заслужава

достойнството на който го изпраща;

а тъй като самият той е бивал

добър към нас — да му окажем двойно

внимание! Ти, сине, след като

приветствуваш любимата си дама,

ела при нас! Полезен ще ни бъдеш

при разговора с Рим… Елате, драга!

Излизат всички освен Клотен.

КЛОТЕН

Ако е станала, ще й говоря;

ако не е, да спи и да сънува!…

Отваряйте!

Чука.

Придворните й дами

са с нея, знам. Какво ли, ако взема

да понамажа нечия ръчичка?

Със злато всяка порта се отключва;

то често кара строгите пазачки

на съкровения Дианин дивеч 62 62 „… Дианин дивеч…“ (мит.) — става дума за девствениците.

сами да го довеждат под стрелата

на майстора-ловец. Туй хитро злато

крадеца пуска, честния залавя,

а често мушва и крадец, и честен

във примката. Какво не прави то?

Ще си наема някоя от тях

за ходатайка, тъй като съм още

новак във тези работи… Госпожо!

Чука.