Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

под натиска на кораба или

от гордост, че го носи. Просто дивно

произведение, в което дарът

на майстора-тъкач и стойността

на вложените в него скъпи нишки

се състезаваха! Не бих повярвал,

че би могъл животът тъй правдиво

да бъде…

ПОСТУМ

Туй е вярно, но за него

вий може да сте чули тук от мен

или от другиго!

ЯКИМО

Ще дам и още

подробности, които ще докажат,

че съм я имал.

ПОСТУМ

Трябва да го сторят

или ще се окажете безчестник!

ЯКИМО

Камината, на юг, е с фриз, представящ

Диана, къпеща се във потока.

Тъй живи фигури за пръв път виждам —

ваятелят съперничеше просто

с великата Природа и дори —

макар и без да може да придава

движение, дихание и говор —

я превъзхождаше!

ПОСТУМ

За този фриз

вий може да сте зобнали без мъка

от чуждо описание — за него

навсякъде говорят!

ЯКИМО

По тавана

изваяни са златни херувими,

а скарата в камината — забравих —

поддържаха два сребърни амура,

кръстосали крачета и изящно

подпрели се на факлите си.

ПОСТУМ

Ха,

и туй е всичко? Даже да сте виждал

предметите, които изброихте,

тоз опис прави чест на паметта ви,

но нищо не доказва!

ЯКИМО

Щом е тъй,

едно око хвърлете, ако може,

на тази дреболийка.

Показва му гривната.

Хоп, и скри се!

За пръстена ви ний ще я омъжим

и пазим тук!

ПОСТУМ

О, Юпитере, висши!

Не! Стойте! Покажете ми я пак!

Нима е таз, която подарих й

на тръгване?

ЯКИМО

Да, тя е. Още виждам

със благодарност прелестния жест,

със който я свали и ми я даде.

По-скъп от дара, стойността му той

увеличи стократно. „Беше време,

когато я ценях!“ — ми каза тя,

подавайки ми я.

ПОСТУМ

А може би

за мен ви я е дала?

ЯКИМО

Тъй ли пише?

ПОСТУМ

Не, истина е! Взимайте и туй!

Дава му пръстена.

Тоз пръстен е за мене базилиск 65 65 Базилиск (мит.) — баснословно животно със змийско тяло и златна корона на главата, чийто поглед бил смъртоносен за човека. ,

убиващ ме с вида си! Отсега

ни чест да има — гдето има хубост,

ни искреност — където има ласка,

ни вярност — дето има мъж наблизо!

И клетвата жените да привързва

към оня, на когото са я дали,

не повече, отколкото са те

привързани към свойта добродетел,

което значи — никак! Ах, безмерна

двуличница!

ФИЛАРИО

Недейте бърза, драги!

Поискайте си пръстена — той още

не му принадлежи! Таз гривна може

да е била загубена или

получена от някоя подкупна

придворна дама.

ПОСТУМ

Да! По този начин,

надявам се, той стигнал е до нея!

Върнете си ми пръстена! Аз искам

да ми разкажете за някой неин

телесен знак, по-сигурен от този

задигнат накит!

ЯКИМО

В Юпитер кълна се,

че имам го от нейната ръка!

ПОСТУМ

Не, чуйте го, Филарио — кълне се

във Юпитер! Изглежда, че не лъже!

Задръжте този пръстен! Той е ваш.

Уверен съм, че тя не е могла

да я загуби! Дамите й също

са честни и обвързани със клетва!

Да й откраднат гривната, и то

подкупени от този чужденец?

Не, той преспал е с нея! Туй е знакът

на нейната разпуснатост! Тъй скъпо

да заплати за титлата „мръсница“!

На, вземай си наградата! Вземи я

и всички адски демони със тебе

да я делят!

ФИЛАРИО

Недейте бърза, друже!

Тези улики са слаби за тоз, който

е убеден…

ПОСТУМ

Ни дума по това!

Покрил я е!

ЯКИМО

Ако ви трябва още

доказване, тя има под гръдта си —

добра за галене! — чудесна бенка,

със право възгордяла се от свойто

тъй прелестно местенце. Честна дума,

когато я целунах мигновено —

макар и утолен, — усетих глад,

и то за нещо повече. Вий — вярвам —

си спомняте туй мъничко петно?

ПОСТУМ

О, да, и то доказва едно друго,

така огромно, че изпълва ада

със себе си!

ЯКИМО

Да казвам ли нататък?

ПОСТУМ

Не се обременявайте със сметки —

дали веднъж или милиони пъти,

е все едно!

ЯКИМО

Кълна се!…

ПОСТУМ

Не, без клетви!

Ако под клетва кажеш ми, че с нея

не си преспивал, туй ще е лъжа

и аз ще те убия, отречеш ли,

че съм рогат от теб!

ЯКИМО

Не го отричам.

ПОСТУМ