Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

или във бягство като партски конник

ще стрелям по врага 51 51 „… като партски конник… по врага…“ — партите — племе, населявало в древността областта на югоизток от Каспийско море — били прочути конници и стрелци с лък. , а може би и

направо ще побягна!

ИМОГЕНА (чете)

„… Той е благородник с най-добро име и аз съм му безкрайно задължен за много услуги. Отдай му внимание, съразмерно на чувствата ти към твоя верен Леонат…“

Дотука мога да чета на глас,

но туй, което следва, ме съгрява

до дън сърце и ме изпълва цяла

с признателност към вас. Добре дошъл,

достойни господине! Нямам думи

докрай да ви изкажа свойта радост,

но ще направя тя да проличи

във действията ми.

ЯКИМО

Благодаря ви,

прекрасна господарко. Боже мой,

дотам ли сме безумни ний, мъжете!

Нима природата ни е дарила

очи, които виждат свода син,

земята и морето, различават

сред роя звезден всякое светило

и всяка песъчинка на брега,

за да не можем в толкоз ясен случай

да разпознаем — странна слепота! —

красивото от грозното?…

ИМОГЕНА

Простете,

какво ви смайва тъй?

ЯКИМО

… Не, не в очите

ще е причината — защото даже

маймун, изправен пред подобен избор,

ще заскимти към тази и прогони,

озъбен, другата; и не в ума —

защото идиотът би улучил

при разлика такава; не в глада —

защото пред онази грозота,

след този чар, охотата ни, вместо

да пожелае да се утоли,

на гладно би повърнала!…

ИМОГЕНА

Простете,

не ви разбирам.

ЯКИМО

Тъй е, да! Вината

е в ненаситната ни похотливост,

в това ведро без дъно, в тази паст,

която подир агънцето крехко

ламти за мърша!

ИМОГЕНА

Драги господине,

какво ви тъй възбужда? Може би

не сте добре?

ЯКИМО

Благодаря, мадам,

напълно здрав съм.

Към Пизанио.

Моля ти се, драги,

слугата ми е тука нов и малко

объркан още. Нека ме почака,

където е.

ПИЗАНИО

Отивам, господине.

Бях тръгнал и така да го поканя.

Излиза.

ИМОГЕНА

Кажете, моля, как е моят мъж?

Добре ли е със здравето?

ЯКИМО

Напълно.

ИМОГЕНА

И бодър е, надявам се?

ЯКИМО

Свръхбодър!

Сред чужденците в Рим той има слава

на първи веселяк. Дори му викат

Безгрижния британец.

ИМОГЕНА

Тука беше

по-скоро склонен към печал, макар

неясна и за него.

ЯКИМО

Ни веднъж

не съм го виждал тъжен! Един негов

приятел в Рим, французки благородник

е толкоз влюбен в някаква девойка

от Франция, че гдето и да иде,

въздиша непрестанно като пещ,

а нашият британски шегобиец —

съпругът ви — разсмя се един ден

и му извика: „Ей, ще ми се пръснат

ребрата! Смешна работа, да гледаш

как някой, който е и чел, и чувал,

и виждал какво нещо са жените —

без изключение! — си похабява

свободните години във мечти

по брачния хомот!“

ИМОГЕНА

Така ли каза?

ЯКИМО

Така, мадам, и просълзен от смях!

Забавно беше да се слуша как

осмиваше французина. Макар че,

ей Богу, някои съпрузи плачат

за порицание…

ИМОГЕНА

Но той не е

сред тях, надявам се.

ЯКИМО

О, не! При все че

могъл би по-признателен да бъде

към небесата. Те са проявили

велика щедрост, давайки му вас

към всичко друго, а пък той… Това

ме пълни със учудване и с чувство

на съжаление…

ИМОГЕНА

А към кого?

ЯКИМО

Към две създания, и то дълбоко!

ИМОГЕНА

Вий гледате към мен? Нима едното

от тях съм аз? И за какво по-точно

ме съжалявате?

ЯКИМО

Глупец окаян!

Обърнал гръб на слънцето сияйно,

да търси радост във затвор, огрян

от пушеща угарка!

ИМОГЕНА

Господине,

отговорете, моля ви, по-ясно

на моите въпроси! Аз ви питам:

защо ме съжалявате?

ЯКИМО

Защото —

туй исках да ви кажа — онова,

което вам се пада, радва други…

Но дълг е на небето да го съди,

не мой — да го разнасям.

ИМОГЕНА

Господине,

изглеждате осведомен за нещо,

което ме засяга. А по-лошо

е само да се плашим от бедата,

отколкото да знаеме за нея,

защото, щом я знаем, тя или

е вече свършена, или все още

предотвратима. И затуй ви моля:

разкрийте ми това, което тъй

и казвате, и не!