Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Ха, ей го оня мазен негодяй!

Със него ще започна. Той слуга е

на Постума и враг на моя син!…

Здравей, Пизанио!… Със теб за днеска

привършила съм, докторе, така че

свободен си.

КОРНЕЛИЙ (настрани)

Съмнявам се във тебе,

но няма да успееш!

КРАЛИЦАТА (към Пизанио)

Виж какво…

КОРНЕЛИЙ (настрани)

Не ми харесва таз жена. Тя мисли,

че съм й дал особена отрова

със скрито действие, но аз познавам

душата й и никога не бих

снабдил с тъй страшно средство едно толкоз

коварно същество. Предчувствам, тя

праха ми ще изпробва върху котки,

след туй на кучета, додето стигне

и по-нагоре; ала той не е

опасен за човешкия живот

и само притъпява сетивата

в смъртоподобен сън, след който те

по-свежи оживяват. И така,

аз честно дело ще извърша с таз

лъжа към нея.

КРАЛИЦАТА

Докторе, щом трябва,

ще те повикам.

КОРНЕЛИЙ

Слушам, ваша светлост.

Излиза.

КРАЛИЦАТА

Все още плаче, казваш? А как мислиш,

дали след време няма да допусне

съветите да се промъкнат, гдето

сега цари безумието? Действай!

Когато дойдеш със вестта, че тя

обича моя син, ще те издигна

до господаря ти и по-високо,

понеже всички негови богатства

са мъртви, а и името му също

бере душа. Да се завърне той

не може и не може да остане,

където е. А жителства да сменя,

ще значи да замества една тягост

със друга, не по-малка. Всеки ден

ще срива туй, което изградил е

предшественикът му. И ти желаеш

опора да намериш у един,

готов да рухне, който няма ни

възможност да се вдигне сам, ни вяра

във рамо на приятел?

Изпуска кутийката. Пизанио я вдига от пода.

Ти не знаеш

какво държиш, но нека бъде твое

в отплата на труда ти! Таз кутийка

съдържа прах, от мен изготвен, който

до днес пет пъти е спасявал краля

от явна смърт. Не зная цяр по-мощен…

Не, не, задръж го като пръв предвестник

на бъдещи награди! Обясни

на свойта господарка, че за нея

друг избор няма, като й говориш

от свое име! Няма да ти казвам

какви простори ти открива туй, че

услужвайки на нея, ще услужиш

и на сина ми, който не забравя

услугите. Аз също ще издействам

от краля повишение за теб,

каквото би поискал; и сама,

понеже убедила съм те лично,

ще зная лично да те възмездя

със щедър дар… Извикай мойте дами

и размисли над туй!

Пизанио излиза.

Лукав и предан

слуга на господаря си, когото

не ще подкупи нищо! Пълномощник

на нейния съпруг, той непрестанно

чрез паметни бележки я привързва

към брачния й договор. Но туй,

което дадох му — ако го вземе, —

ще й остави двора без посланик

на нейния любим. Подир което

и тя от него, ако не омекне,

ще вкуси непременно!

Влизат отново Пизанио и Придворните дами.

Тъй! Отлично!

Във стаята ми отнесете всички

иглики, слезени и теменуги.

Пизанио, върви и помисли си

над чутото!

Излиза, следвана от Придворните дами.

ПИЗАНИО

О, да, ще си помисля.

Но ако своя господар предам,

със таз ръка ще се убия сам!

Излиза.

Британия.

Влиза Имогена.

ИМОГЕНА

Една двулична мащеха, един

жесток родител и един негодник,

досаждащ на омъжена жена

със мъж в изгнание! О, мой съпруже,

венец на мойта скръб сред толкоз гнет!

Да бяха ме откраднали и мен

след двамата ми братя, щях да бъда

щастлива днес! Високите стремежи

са най-нещастните! Блазе на тези

обикновени хорица, чиито

безхитростни желания се сбъдват

във скромни радости… О, кой е тоз пък?

Влизат Пизанио и Якимо.

ПИЗАНИО

Госпожо, един римски благородник

с писмо от господаря ми.

ЯКИМО

Мадам,

не се плашете. Вашият съпруг

и мой приятел, Постум Леонат,

е в безопасност и ви праща свойте

горещи поздрави.

Подава й писмо.

ИМОГЕНА

Благодаря ви!

Добре дошъл, почтени господине!

ЯКИМО (настрани)

Разкошна външност! Ако и отвътре

богата е със толкоз рядък дух,

ще бъде истинска съпруга-феникс 50 50 Феникс — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта. ,

една на тоя свят, и ще е хвръкнал

залогът ми! Безстрашие, крепи ме