Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

СВОДНИЦАТА

Боговете да са с тебе, ваше благородие!

РЕЗЕТО

Радвам се, че те виждам в добро здраве, господарю!

ЛИЗИМАХ

И прав си да се радваш. За трима ви е по-добре гостите да се държат на краката си. Казвай, раздавачко на здраве, имаш ли нещо, с което човек да има работа, без да отвори работа на лекаря?

СВОДНИЦАТА

Имаме една нова. Ако поиска… само че друга като нея не сме виждали в Митилин…

ЛИЗИМАХ

Ако поиска да прави онези неща, които обичат тъмното, искаш да кажеш?

СВОДНИЦАТА

Как умееш да изразяваш мисълта ми, ваше благородие!

ЛИЗИМАХ

Добре, викни я, викни!

РЕЗЕТО

Една кожа, ваше благородие — кръв и мляко! Честна дума, розичка! И щеше да е наистина роза, само че й трябва един… нали се казва, че „няма роза без…“

ЛИЗИМАХ

Без какво?

РЕЗЕТО

Знаем какво е скромност, господарю.

ЛИЗИМАХ

Това качество краси всеки сводник, както девствеността краси всяка от занаята.

Резето излиза.

СВОДНИЦАТА

Ето го това росно цветенце, още неоткъснато, честна дума, ваше благородие!

Влиза отново Резето, водещ Марина.

Не е ли прелестна, а?

ЛИЗИМАХ

Ей Богу, може да послужи след дълго плаване. Добре, това е за тебе. Остави ни!

СВОДНИЦАТА

Разреши ми само две думи с нея, ваше благородие, и си отивам!

ЛИЗИМАХ

Моля!

СВОДНИЦАТА (към Марина)

Първо, окажи му уважение, защото е от благородните.

МАРИНА

Дано се окаже такъв, за да мога да го уважавам.

СВОДНИЦАТА

Второ, е управител на страната и ние сме негови слуги.

МАРИНА

Слуги сте му, но дали трябва да се гордее с вашите услуги, това не зная.

СВОДНИЦАТА

Слушай, стига с тези момински превземки! Той ще те позлати от горе до долу!

МАРИНА

Ако щедростта му е добродетелна, аз ще му бъда признателна.

ЛИЗИМАХ

Свършихте ли?

СВОДНИЦАТА

Тя, ваше благородие, е още нова. Ще трябва да си дадеш малко труд, докато привикне с юздата ти… Хайде, да оставим госта насаме с нея. Идвайте!

Излиза заедно със Сводника и Резето.

ЛИЗИМАХ

Кажи, красавице, от колко време водиш този живот?

МАРИНА

Кой живот, господине?

ЛИЗИМАХ

Ако го назова, ще те обидя.

МАРИНА

Нищо от моя живот не може да ме обиди. Моля ви да се изясните.

ЛИЗИМАХ

От колко време си това, което си?

МАРИНА

Откак се помня.

ЛИЗИМАХ

От толкоз малка? Възможно ли е да си такава от седемгодишна?

МАРИНА

Каквато съм била тогава, такава съм и сега.

ЛИЗИМАХ

Как е възможно? Това че живееш в този дом, показва, че се продаваш.

МАРИНА

И вие влизате в него, знаейки, че той е такъв? Казаха ми, че сте от уважаван род и управител на страната.

ЛИЗИМАХ

Значи твоята госпожа ти е открила кой съм?

МАРИНА

Коя „моя госпожа“?

ЛИЗИМАХ

Ами тази твоя билкарка-градинарка, дето сее семената на срама и на разврата. Чула си нещо за моето обществено положение и нарочно се дърпаш, за да те ухажвам. Бъди спокойна, властта ми ще си затвори очите за тебе, а ако види нещо, ще бъде снизходителна. Хайде, заведи ме нейде на скрито. Хайде, хайде!

МАРИНА

Ако от честен род сте, потвърдете

честта си тук, ако удостоен сте

по-късно с нея, тука докажете,

че с право ви е дадена!

ЛИЗИМАХ

Как? Как?

Нататък! Друга мъдрост!

МАРИНА

Аз мома съм,

макар че от враждебната Фортуна

бях тикната в таз кочина ужасна,

в която болестите се продават

по-скъпо от лекарствата! О, само

да искат боговете да ме пуснат

да излетя от този смраден дом,

готова съм завинаги да стана

най-мъничкото птиченце, което

хвърчи в лазура чист!

ЛИЗИМАХ

Не подозирах,

че можеш да говориш тъй добре!

Не съм си го представял! Ако носех

в тоз дом развратна мисъл, твойто слово

я би изправило! Вземи туй злато

и постоянствай в чистия си път!

Небето да е с теб!

МАРИНА

И с вас, и с вас!

ЛИЗИМАХ

И знай, девойко, че явих се тука

не с низка цел, защото в тоз вертеп

врати, прозорци лъхат срам за мене!

Довиждане, девойко мила. Ти си

самата добродетелност и явно

възпитана добре. Дръж още злато!