Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

шевици тя тъй дивни майстори,

че в тях черешки и цветя от свила

на истинските сякаш са сестри.

Затуй безброй възпитанички има

и с тях бродира, пее и чете,

а мерзостната сводница й взима

това, с което я обсипват те…

Но временно оставили я, нека

при нейния баща се върнем пак:

след бурята черупката му лека

спокойно е понесъл вятър благ

и ей го, стига Митилин, където

живее дъщеря му в тъжен плен,

градът когато сбран е край морето

да чествува Нептуновия ден.

Над кораба съгледал черно знаме,

лети към него в лодка Лизимах…

И следващата сцена тъкмо там е

и ний ви молим с волния размах

на своята фантазия отново

да създадете кораб и море.

Започваме. Стаили шум и слово,

внимавайте и слушайте добре!

Излиза.

Перикловият кораб край брега на Митилин. На палубата е опънат шатър със спусната завеса.

Влизат — от една страна — двама Моряци, единият от тирския кораб, другият от Митилин; а от друга — Хеликан.

ТИРСКИЯТ МОРЯК

Молбата ви ще трябва да отправя

към уважаемия Хеликан…

Ха, ето го!… Достойни господарю,

Пристигнал е във лодка Лизимах,

управител на Митилин, и моли

За позволение да се качи

на кораба. Каква е твойта воля?

ХЕЛИКАН

Да бъде неговата. Неколцина

От свитата да дойдат!

ТИРСКИЯТ МОРЯК

Господа,

Качете се на палубата, моля!

Влизат двама-трима Благородници.

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

На твойте заповеди, Хеликане!

ХЕЛИКАН

От сушата дошъл е висш сановник.

Срещнете го любезно!

Благородниците излизат и влизат отново, следвани от Лизимах и Свитата му.

ТИРСКИЯТ МОРЯК (към Лизимах)

Господине,

това е този, на когото трябва

да зададеш въпросите си.

ЛИЗИМАХ

Поздрав,

дълбокоуважаеми! Небето

да ти дарява здраве!

ХЕЛИКАН

И на теб,

почтени господине, та да стигнеш

и минеш мойта възраст!

ЛИЗИМАХ

Благи думи!

От пристана, където бях отишъл

да почета Нептуновия празник,

съгледах твоя кораб и пристигнах,

за да узная кой си и отгде си.

ХЕЛИКАН

Кажи ми първо кой си ти самият?

ЛИЗИМАХ

Управител съм тук, на този град,

пред който сте на котва.

ХЕЛИКАН

А пък ние

пристигаме от Тир и с нас пътува

владетелят на нашата страна,

три месеца ни дума непроронил

и ял единствено за да проточи

страданията си.

ЛИЗИМАХ

А на какво

дължи се туй разстройство на духа му

ХЕЛИКАН

Ще бъде скучно да ти отговарям

с подробности, но главната причина

е в туй, че той загуби скъпи нему

жена и дъщеря.

ЛИЗИМАХ

О, двойна скръб!

Дали ще е възможно да го видя?

ХЕЛИКАН

О, да. Но той не иска да говори

със никого.

ЛИЗИМАХ

И въпреки това!

ХЕЛИКАН

Добре тогава. Ето, погледни го!

Дръпва завесата и открива Перикъл, несресан и облечен във власеница.

Той беше хубавец, преди бедата

в една съдбовна нощ да го докара

в такова състояние.

ЛИЗИМАХ

Привет, царю! Небето да те пази!…

Добре дошъл, владетелю на Тир!

ХЕЛИКАН

Недей очаква отговор от него —

напразно е.

МИТИЛИНСКИ САНОВНИК

Една девица зная

във Митилин, която ще изтръгне

от него две-три думи.

ЛИЗИМАХ

Умна мисъл!

Безспорно тя със сладкия си глас

и другите си чарове ще смогне

да го подмами и извърши пробив

във крепостта на неговия слух,

за нас непревземаема. Днес тя

във весела беседа с мили дружки

разхожда се в прохладната горичка

край залива.

Шепне нещо на Сановника, който излиза.

ХЕЛИКАН

Напразно ще е, знам, ала не бива

да пренебрегнем нищо, във което

мъждей искра надежда. И понеже

използвах вече твоята любезност,

то разреши ми да възстановим —

за щедро злато — своите запаси,

които не че липсват ни, но вече

от пътя престояли са.

ЛИЗИМАХ

Услуга

тъй дребна, че откажа ли я, Зевс,

почтени господине, ще ни прати

на всеки лист гъсеница и с глад

ще умори страната ни. Но нека

узная по-подробно за бедата

на царя ви!

ХЕЛИКАН

Добре тогава, слушай!…

Но трябва да прекъсна.

Влиза отново Сановникът, водещ Марина и още една Девойка.

ЛИЗИМАХ