Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

това, че носиш името „Марина“!

МАРИНА

Нарекъл ме е тъй човек, дарен

с известна власт. Баща ми беше цар.

ПЕРИКЪЛ

Какво говориш? Царска дъщеря?

Наречена Марина?

МАРИНА

Господарю,

ти каза, че на всичко ще ми вярваш,

но аз ще млъкна, за да не смущавам

покоя ти.

ПЕРИКЪЛ

Не, не, кажи: какво си?

От плът и кръв ли си? Не си ли фея?

Пулс бие ли във теб? Отговори ми!

Къде си се родила? И защо си

наречена Марина?

МАРИНА

Господарю,

Марина съм наречена, защото

родена съм в морето.

ПЕРИКЪЛ

Как? В морето?

А майка ти коя е?

МАРИНА

Мойта майка

била е също дъщеря на цар.

При мойто раждане е тя умряла,

тъй както Лихорида, мойта дойка,

през плач ми е разказвала.

ПЕРИКЪЛ

Мълчи!

Това е най-лъжливото от всички

примамливи видения, с които

подигравачът Сън се е надсмивал

на тъжните глупци!… Не е възможно!…

Та тя е в гроба!… Казвай: где си расла?

Разправяй! Ще те слушам чак докрай,

без дума да продумам!

МАРИНА

Не, царю!

Ти смееш се със мене. Най-добре е

да спра, повярвай ми!

ПЕРИКЪЛ

Ще ти повярвам

на всяка сричка! Обясни ми, казвай:

как тук дошла си? Кой те е отгледал?

МАРИНА

Баща ми, царят, ме оставил в Тарс,

ала Клеон и злата му съпруга,

решили тайно да ме умъртвят,

подсториха убиец. Но когато

той вече меч измъкнал бе, внезапно

се появи една пиратска шайка,

от него отърва ме и докара

тук, в Митилин… Царю, какво ти става?

Добри царю, ти плачеш? Може би

ме смяташ за измамница? Не, не!

Кълна ти се, че аз съм дъщеря

на цар Перикла, ако цар Перикъл

е цар и жив!

ПЕРИКЪЛ

Къде си, Хеликане?

ХЕЛИКАН

На твойте заповеди, господарю!

ПЕРИКЪЛ

Ти мой съветник си, обикновено

и трезв, и прозорлив — кажи как мислиш:

коя е таз девойка? Коя може

да бъде тя, изтръгнала от мене

тоз сладък плач?

ХЕЛИКАН

Не знам, но Лизимах,

управител на Митилин, е тука

и той говори с много топли думи

за нея, господарю.

ЛИЗИМАХ

Тя не казва

кои са й родители и плаче,

щом стане реч за тях.

ПЕРИКЪЛ

О, Хеликане,

бъди добър, плесни ме през лицето,

със нож мушни ме, причини ми болка,

за да не би това море от радост,

нахлуло във телесната ми суша,

стените й да скъса и удави

живота ми във щастие!… Ела

ти, даваща живот на оня, който

е дал живот на теб, ти, морско чедо,

погребано на суша и отново

възкръснало в морето! Хеликане,

коленичи и прослави небето

с гръмовен глас: това е тя, Марина!…

Как беше името на твойта майка?

И него ми кажи — макар че всички

съмнения приспани са, аз още

жадувам доказателства!

МАРИНА

Царю,

кажи ми кой си ти преди това!

ПЕРИКЪЛ

Перикъл Тирски, ето кой съм аз.

Сега кажи ми името на мойта

погребана в талазите царица,

тъй както бе до сетна точка, точна

във всичко друго, казано от теб,

наследнице на царство, нов живот

за стария Перикъл!

МАРИНА (коленичи)

Значи стига,

за да ми кажеш „дъще“, да ти кажа,

че тя се е наричала Таиса?

Това е името на мойта майка,

завършила живота си, когато

аз почвала съм своя!

ПЕРИКЪЛ

Дъще моя!

Бъди благословена! Не, стани!

Това е мойто чедо, Хеликане!

Кажи да ми извадят нови дрехи!

Тя жива е! Не е умряла в Тарс,

тъй както злобният Клеон е искал!

Подробно щом сама ти го разкаже,

о, ти на колене ще я признаеш

за своя господарка! Този кой е?

ХЕЛИКАН

Управителят на града, царю.

Узнал за меланхолната ти болест,

дойде той от брега, за да те види.

ПЕРИКЪЛ

Прегръщам те, управителю!… Дайте

одеждите ми царски! В този вид

вселявам ужас. Небеса сияйни,

благословете чедото ми!…

Музика.

Чуйте!

Каква е тази музика? Марина,

кажи на тоз съветник, който още

съмнява се, кажи му, докажи му,

че моя дъщеря си!… Но каква е

таз музика?

ХЕЛИКАН

Царю, не чувам нищо.

ПЕРИКЪЛ

Не е възможно! Как, нима не чуваш

как пеят сферите 43 43 „… как пеят сферите…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани. ? Марина, чуй!