Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

О, това е

момата, за която стана дума.

Привет, красавице… Не е ли мила?

ХЕЛИКАН

Прекрасна е!

ЛИЗИМАХ

Да, прав си! Ако беше

от знатен род, със радост бих я взел

и смятал себе си за пръв щастливец!

Към Марина.

Девойко мила, можеш да очакваш

безкрайна щедрост: цар ще се подложи

на твоето лечителско изкуство.

Изтръгнеш ли от немите му устни

един-единствен отговор, то знай,

целебното ти средство ще получи

каквато ще награда.

МАРИНА

Господарю,

ще сторя всичко, за да излекувам

болника ви, но трябва той да бъде

оставен насаме със мен и мойта

приятелка.

ЛИЗИМАХ

Да идем настрани

и нека й помагат боговете!

Оттеглят се. Марина пее.

Не ти ли даде знак поне, че слуша?

МАРИНА

Не, никакъв. Дори не ме погледна.

ЛИЗИМАХ

Внимавайте! Говори му!

МАРИНА

Царю,

изслушай ме!

ПЕРИКЪЛ

Хм, ха!

Отблъсва я.

МАРИНА

Със теб говори

една девица, ни веднъж до днеска

не мамила нарочно ничий поглед,

а гледана отвред като комета

със удивление; една, чиито

страдания, възможно е, царю,

да се окажат на везните равни

със твоите. Капризната Фортуна

ми бе враждебна, но предци аз имам,

които са се мерили по сила

с могъщи властелини. Лоша участ

отскубна ме от знатния ми род

и ме предаде в робство на тоз свят

и сляпата случайност…

Настрани.

Аз отдавна

бих млъкнала, но нещо — чувствам — кара

ланитите ми да пламтят и шепне

в ушите ми: „Упорствай! Говори му!“

ПЕРИКЪЛ

„Фортуна“… „знатен род“… „наравно с мойте“…

Как беше? Как го каза?

МАРИНА

Господарю,

аз казах, че да знаеше рода ми,

не би бил груб към мен.

ПЕРИКЪЛ

И аз тъй чувствам…

Почакай!… Погледни ме!… Нещо в теб

ми спомня за… Кажи, отде си родом?

От тези ли земи?

МАРИНА

От ни една

земя на туй кълбо, макар да съм

родена смъртна и такваз, каквато

изглеждам ти.

ПЕРИКЪЛ

Препълнен съм от скръб и ще прелея

в ридания и плач! На таз девойка

приличаше жена ми и навярно

би станала такава дъщеря ми.

Да, същото широко, светло чело

на моята царица! В ръста — съща!

И същата тръстикова снага!

Очите — като нейните: брилянти

във гъста филиграна! Като нея —

Юнона 42 42 Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците. във походката! А има

и умната й реч, която храни

тъй сладко вечно гладния ни слух,

че той, нахранен, огладнява двойно!…

Къде живееш?

МАРИНА

Гдето чужденка съм.

Оттук, царю, се вижда моят дом.

ПЕРИКЪЛ

А где са те възпитали и где си

добила тези дарове, които

са станали по-ценни от това,

че ти ги притежаваш?

МАРИНА

Ако трябва

да ти разкажа свойта повест, вярвай,

като измислица ще я презреш,

недоизслушал я.

ПЕРИКЪЛ

Разказвай! Почвай!

Лъжа от теб не може да излъхне —

ти скромна си като самата Честност

и всичко в тебе сякаш е дворец

за царствената Правда. Ще ти вярвам

и ще накарам всичките си чувства

доверие да ти гласуват пълно

дори в невероятното; защото

напомняш ми ти много за една,

която любех. Кой е твоят род?

Не спомена ли — след като те блъснах,

когато те видях за първи път —

че си от знатен корен?

МАРИНА

Споменах.

ПЕРИКЪЛ

Разкрий ми потеклото си! Ти каза,

че си видяла мъки и обиди

и че теглата ти не ще отстъпят

на моите, речем ли да ги теглим.

МАРИНА

Подобно нещо казах и със него

съм казала не повече от туй,

което вероятно е.

ПЕРИКЪЛ

Да чуем!

Ако при точна сметка твойта мъка

достигне само хилядна от мойта,

то ти си мъж, а моето държане —

момичешко. Но ти приличаш, мила,

на мраморно Търпение, което,

усмихнато към царски гроб, надвива

най-тежката беда. От чий си род?

Кога си се откъснала от него?

И как наричат те, девойко сладка?

Разказвай, умолявам те! Ела,

седни до мен!

МАРИНА

Наричат ме Марина…

ПЕРИКЪЛ

Не, туй е гавра! Някой гневен бог

те е изпратил, за да ме направиш

посмешище за всички!

МАРИНА

Господарю,

търпи или ще млъкна!

ПЕРИКЪЛ

Ще търпя,

но ти не знаеш как ме развълнува